— Пълен си с изненади.
— И ти не можеш да се оплачеш от липсата им през последните седмици. Да тръгваме на лов за морски котки, момче — Джони Реб отвори вратата. Джоел направи същото. Двамата слязоха, последвани от Ларсън и петимата мъже, трима от които носеха гумирани куки на края на дълги въжета.
Вторият мъж, който не беше продумал през цялото съвещание, застана пред Конвърс и тихо заговори, като го стресна с американския си акцент.
— И аз съм летец, господине, и докарването на самолета дотук трябваше да е част от работата ми. Но съм доволен, че не беше. Много сте добър, човече.
— Къде сте летял? С кого.
— Да кажем, че в една перуанска авиокомпания. По живописния маршрут до Флорида.
— Хайде! — нареди Ребъл и тръгна към тревистия край на пистата.
Приведени във високата трева, те се приближиха към високите стени на базата. Оглеждаха всичко пред себе си. Конвърс се впечатли от внушителната, безкрайна бетонна стена. Приличаше на крепостна, но липсваше крепостта. Стената се нарушаваше единствено вляво — в сектора, обърнат към летището. Две двойни стоманени врати, обковани с плочки от закалено желязо, зловещо се издигаха в пресекливата лунна светлина. Бяха непроницаеми.
— Това място има страхотна история — прошепна Джони Реб до Джоел. — Половината от немското Върховно командване не е подозирало за съществуването му, а съюзниците така и не го надушиха. Било е лична база на Дьониц. Според някои хора оттук е смятал да изнудва Хитлер, ако не му предаде властта.
— Не, целта му е била друга — рече Конвърс, като се сети за невероятния разказ на Лайфхелм за изграждането на Четвърти райх едно поколение след войната. Операция „Sonnenkinder“ — „Слънчеви деца“.
Един от мъжете с куките допълзя до тях и заговори на немски на Ребъл. Южнякът реагира сърдито, сякаш се засегна, но накрая кимна и мъжът се отдалечи. Ребъл се обърна към Джоел.
— Син на бездомна кучка! — възкликна тихичко той. — Заяви, че ще се прехвърли пръв от източната страна, ако му гарантирам още пет хиляди долара!
— И ти, разбира се, ще му платиш.
— Как иначе. Ние сме хора на честта. Ако го убият, сумата до последното пени ще отиде при жена му и децата. Познавам това момче, заедно работихме по проникването в сграда на „Майнхоф“. Той се покатери отвън по стената до осмия етаж, спусна се по шахтата на асансьора, отвори с ритник вратата и застреля копелетата с узито си.
— Не мога да повярвам — прошепна Конвърс.
— Вярвай — тихо настоя Ребъл и погледна към Джоел. — Правим тези неща, защото никой друг не може, а трябва. Може да сме негодници, синко, но понякога заставаме и на страната на ангелите. Срещу добро възнаграждение, разбира се.
Приглушеният звук на гумираната кука, която се заби във върха на стената, раздвижи въздуха. Въжето провисна. След секунди на фона на тъмния бетон се очерта черна фигура, която се изкачваше по въжето само на ръце. Стигна догоре, прехвърли лявата си ръка от другата страна и с помощта на десния крак легна по корем. Внезапно вдигна ръка и я размаха. Даваше знак. Посегна с дясната ръка към кобура и бавно изтегли пистолета.
Чу се единичен пукот, последва тишина и мъжът отново вдигна ръка. Втори знак.
Двама други мъже с въжета се затичаха от прикритието в тревата към стената. Застанаха от двете страни на първия, завъртяха куките над главите си и ги метнаха нагоре. Въжетата се опънаха и те започнаха да се катерят. Джоел знаеше, че е негов ред, според плана трябваше да направи опит да се изкачи по въжето и беше твърдо решен да успее. Стана и се присъедини към останалите двама мъже, наети от Ребъл. Американският пилот, с когото беше разговарял, му посочи средното въже. Той се улови за него и започна мъчителното изкачване.
Възрастният Джони Реб и слабичкият, с професорски вид Джефри Ларсън щяха да използват въжетата само при крайна необходимост. Южнякът беше признал, че няма да успее, а рискът да пострада експертът по компютрите беше неприемлив.
С разтреперани от болка ръце и крака Конвърс изпълзя последните сантиметри до немеца на стената.
— Изтегли въжето! — нареди му той шепнешком със силен акцент. — Пусни го бавно от другата страна и обърни куката.
Джоел изпълни заповедта и за първи път видя вътрешността на странната крепост и униформения мъж, паднал мъртъв до стената. Невероятно точният изстрел беше отворил кървава рана в челото му. Когато луната се показа иззад облаците, видя в далечината редица водни ивици, прорязани от бетонни пристани, на които тъмнееха огромни машини, отдавна излезли от употреба. Реликви от едно пълно с насилие минало. В полукръг около пристаните, обърнати към морето, стояха пет ниски, бетонни, едноетажни постройки с малки прозорци. В първите две мъждукаше слаба светлина. Постройките бяха съединени с циментирани пътеки, на места с широки стъпала, защото централните структури бяха издигнати на по-високо място. Без съмнение навремето там са живели офицерите и командирите на огромните като китове съдове, които са порели дълбоките води на Атлантика, убийци в услуга на отвратителна кауза.