Всичко свърши за по-малко от двайсет секунди. Десетте войници на „Аквитания“ лежаха на земята. Шестима бяха мъртви, трима ранени, а един стоеше на колене и се тресеше от страх. Двама от групата бяха леко ранени — пилотът американец и още един.
— Конъл! — изрева Джоел и се втурна между нападалите по земята затворници, като с облекчение забеляза, че повечето се движат. — Фицпатрик! Къде си?
— Насам, лейтенанте — обади се слаб глас от дясната му страна. Джоел запрескача падналите тела и коленичи до измършавелия, брадясал флотски юрист. — Доста време ти трябваше да стигнеш дотук — продължи той. — Така е, на по-младшите чинове все по нещо не им достига.
— Какво стана преди малко? — попита Конвърс. — Щяха да ви избият!
— Точно това беше целта им. Снощи ни дадоха да го разберем и решихме, че нищо не губим.
— Но защо вие? Защо бяхте задържани точно вие?
— Дълго разговаряхме и не можахме да разберем. С изключение на едно — всички сме висши офицери в трийсет и пет-четирийсетдневни отпуски, повече от които редовни летни. Какво значи това?
— Трябвало е да заблуди хората, които биха започнали да се досещат. Убийците са деветдесет и седем души в летни отпуски. Вие сте към петдесет процента от техния брой и сте извън всяко подозрение. А ти си се явил като неочаквана премия и това е спасило живота ти.
Внезапно Конъл обърна глава наляво. От постройка 5 излезе един мъж и се втурна надолу по циментираната пътека.
— Това е пазачът! — извика Фицпатрик с пълен глас. — Спрете го! Ако стигне до втората барака, ще ни вдигне във въздуха!
Джоел скочи и се спусна с пистолет в ръка след бягащата фигура с всичката сила на болящите го крака. Човекът беше стигнал до средата на постройка 3 и до вратата на постройка 2 му оставаха по-малко от трийсет метра. Конвърс стреля, но куршумът прелетя далече от целта и рикошира в стоманената рамка на прозореца. Човекът стигна вратата, отвори я и я тръшна след себе си. Джоел дотича и се хвърли с тяло върху плътното дърво. Вратата поддаде и се отвори до стената. Човекът тичаше към затворен с метална врата панел, Конвърс диво и яростно започна да стреля и той се завъртя, ранен в краката, но успя да отвори панела. Посегна към редицата превключватели. Джоел се хвърли напред, хвана го за ръката, повали го и удари главата му в каменния под.
Задъхан, Конвърс запълзя встрани от човека, ръцете му бяха покрити с топла кръв. Празният пистолет лежеше на пода. Един от групата нахлу в помещението.
— Добре ли си? — попита той с акцент, който Джоел не можа да определи.
— Да — отвърна Конвърс. Усещаше се слаб и болен.
Наемникът мина край Джоел и на път към отворения панел погледна бегло неподвижното тяло на пода. Разгледа панела, бръкна в джоба си и извади малък прибор. След секунди беше развил винтовете и отместил вътрешния метален лист. Започна да реже с друга част на прибора жиците дълбоко в гнездата им, като не остави нищо освен медни снопчета.
— Не се тревожи — заяви мъжът, когато свърши. — Аз съм най-добрият специалист на Норвегия по разрешенията. Вече няма да се тревожим, че някоя свиня ще ни причини неприятности. Хайде, чака ни още много работа — той се надвеси над Конвърс. — Всички ти дължим живота си. Ще ти се отплатим.
— Не е необходимо — рече Джоел и се изправи.
— Така е прието — заяви мъжът и тръгна към вратата.
Вън, на плаца, затворниците на „Аквитания“ бяха насядали до стената с изключение на петима, чиито трупове вече бяха покрити с чаршафи. Конвърс отиде при Фицпатрик.
— Загубихме ги — продума флотският офицер с изнемощял глас.
— Мисли за нещата, в които вярваш, Конъл — отбеляза Джоел. — Може да звучи банално, но не съм в състояние да измисля нищо друго.
— И това не е лошо — Фицпатрик погледна нагоре с измъчена усмивка. — Благодаря, че ми го напомни. Отивай. Там имат нужда от теб.
— Ларсън! — изрева Джони Реб, застанал над разтреперения оцелял часовой. — Ела тук!
Англичанинът с професорски вид колебливо влезе през стоманената врата в края на пистата, под прожекторите. Отиде при Ребъл, като шареше с очи по плаца. Беше вцепенен от ужас.
— Велики Боже! — хлъцна той.
— Мисля, че всичко е ясно — заяви южнякът, когато двама от групата изскочиха тичешком от постройка 5. — Какво намерихте? — изрева Джони Реб.
— Още седем! — викна единият. — В тоалетната са. Тя отговаря на състоянието им!
— Дали — заговори Джефри Ларсън и повиши глас — случайно някой от тях не е компютърен специалист?