— Адреса, който е оставил в хотела? — запита смаян Рьоне. На Джоел не се налагаше да оставя адрес в „Жорж V“, там го познаваха добре, всъщност познаваха много добре и фирмата „Талбът, Брукс и Саймън“.
— Със собствения му почерк, мосю — добави сковано по-младият.
— Управата на хотела потвърди ли го?
— Да — заяви Прюдом. — Нощният администратор не се поколеба да ни помогне. Каза, че е придружил мосю Саймън в служебния асансьор до подземния етаж.
— Подземния етаж?
— Мосю Саймън е пожелал да напусне хотела незабелязано. Платил е сметката в стаята си.
— Момент, моля — каза обърканият Матилон. Размаха ръце и безцелно се заразхожда около едно кресло. Спря и се улови с ръце за облегалката. — Какво точно искате от мен?
— Искаме да ни помогнете — отвърна Прюдом. — Смятаме, че знаете кой е той. Вие сте го представил на мосю Любок.
— По поверителен въпрос, свързан с даването на юридическо мнение. Той се съгласи да изслуша и прецени ситуацията, при условие че идентичността му ще остане скрита. Това не е нещо необичайно при търсенето на експертиза, ако човек има работа с богат и темпераментен човек като мосю Любок. Вие сте говорили с него. Нямам какво да добавя.
— По този въпрос наистина няма какво да се добави — рече по-възрастният служител на „Сюрте“ и си позволи да се усмихне. — Смята, че всички държавни служители работят за Москва. Във вестибюла му бяхме обградени от кучета, на които буквално им течаха лигите.
— Тогава можете да разберете защо американският ми колега предпочита да остане неназован. Познавам го добре, той е прекрасен човек.
— Кой е той? И знаете ли къде можем да го открием?
— Защо?
— Искаме да го разпитаме за инцидент, станал в хотела.
— Съжалявам. Както Любок ми е клиент, така и Саймън в случая попада под закрилата на адвокатската тайна.
— Това не е приемлив довод при съществуващите обстоятелства, мосю.
— Опасявам се, че ще трябва да го приемете, макар и за няколко часа. Утре ще се опитам да се свържа с него чрез службата му в… в Съединените американски щати и съм сигурен, че той сам ще ви потърси.
— Едва ли.
— Защо?
Прюдом погледна към застаналия като гипсиран свой колега и сви рамене.
— Има вероятност да е извършил убийство — деловито изрече той.
Матилон загледа недоверчиво офицера от „Сюрте“.
— Какво?
— Нападението е било извършено с особена жестокост, мосю. Главата на човека е била блъсната в каменна стена. Има значителни увреждания на мозъка и очакванията за благополучен изход не са особено големи. В полунощ състоянието му беше критично, а възможността за възстановяване — под петдесет процента. Може вече да е умрял, но лекарят заяви, че това ще е избавление за него.
— Не… Има някаква грешка! Сбъркали сте! — ръцете на адвоката се вкопчиха в облегалката на креслото. — Допусната е ужасна грешка!
— Няма грешка. Идентифицирането беше недвусмислено, мосю Саймън беше посочен като последния човек, видян с пребития. Избутал го в алеята, имало е звуци от боричкане и след няколко минути са открили жертвата полумъртва, със счупен череп и тежък кръвоизлив.
— Това е невъзможно! Вие не го познавате! Това, което твърдите, е недопустимо. Той не би могъл да го извърши!
— Да не искате да кажете, че е сакат или физически неспособен да нападне човек?
— Не — Матилон поклати глава. Внезапно застина. — Да — продължи замислено той. Очите му бяха тъжни. Кимна и бързо продължи: — Да, той е неспособен, но не физически. Психически. В този смисъл е сакат. Не е в състояние да направи това, което описахте.
— Да няма психически отклонения?
— Пази Боже! Той е един от най-чистите хора, които познавам. Трябва да го разберете. Преживял е дълъг период на краен физически тормоз и психическо натоварване. Няма трайни увреждания, но спомените му са незаличими. Подобно на много други хора, които са били обект на подобно отношение, той избягва всякакво физическо насилие или сблъсък. Отвращават го.
— Искате да кажете, че не би защитил себе си или нещо свое? Че ще подложи и другата буза, ако той, жена му или децата му бъдат нападнати?
— Разбира се, че не, но вие не споменахте такова нещо. Казахте, че е извършил „нападение с особена жестокост“ и внушихте представата за нещо съвсем различно. Ако беше обратното, ако той е бил заплашен или нападнат, никога няма да избяга от местопроизшествието. Прекалено добър адвокат е — Матилон замълча. — Такъв ли е случаят? Това ли искате да кажете? Да не би раненият да ви е известен от полицейските досиета? Да не би…
— Той е шофьор на лимузина — прекъсна го Прюдом. — Невъоръжен човек, който е чакал да закара клиента си.