— Звучиш, сякаш се обаждаш от улицата под прозореца ми.
— Ти също. Винаги се стряскам.
— Ако се не лъжа, в Париж е доста късничко.
— Дори много, Лари. Обаждам ти се, защото май имаме проблем.
— Проблем ли? Дори не знаех, че в момента имаме обща работа. Какъв е проблемът?
— Вашата тайна мисия.
— Какво?
— Бертолдие. Приятелите му.
— Кой, кой?
— Жак-Луи Бертолдие.
— Кой е той? Името ми е познато, но не мога да се сетя откъде.
— Не можеш… да се сетиш?
— Съжалявам.
— Видях се с Джоел. Аз уредих срещата му.
— С Джоел? Как е той? В Париж ли е?
— Не знаеш ли?
— Когато преди два дни говорих с него, беше в Женева… след онзи ужасен случай с Холидей. Каза ми, че е добре, но беше потресен.
— Чакай, чакай, Лари. Джоел не е ли в Париж по работа на „Талбът, Брукс и Саймън“?
Лорънс Талбът помълча, преди да отговори.
— Не, не е — тихо изрече старшият съдружник. — Да не ти е казал обратното?
— Може би аз го допуснах.
Талбът отново замълча.
— Не мисля. Но смятам, че трябва да накараш Джоел да ми се обади.
— Това е част от проблема, Лари. Не знам къде е. Каза, че ще вземе самолета за Лондон в пет часа, но не е. Напуснал е „Жорж V“ доста по-късно, и то при много странни обстоятелства.
— Какво искаш да кажеш?
— Регистрацията му в хотела е била сменена с карта на друго име, което между другото му предложих аз, защото не искаше да използва собственото си. А след това настойчиво пожелал да напусне хотела през служебния вход в мазето.
— Много странно.
— Опасявам се, че това е най-малката от странностите му. Твърдят, че е нападнал някакъв човек и едва не го е убил.
— Исусе!
— Естествено, аз не го вярвам — бързо изрече Матилон. — Не би могъл…
— Надявам се, че не.
— Да не би да мислиш…
— Не знам какво да мисля — прекъсна го Талбът. — Когато говорих с него от Женева, го попитах има ли някаква връзка между смъртта на Холидей и това, с което се заема. Отрече, но звучеше като отнесен. Гласът му беше кух.
— Но с какво се е заел? Какво прави?
— Не знам. Дори не съм сигурен дали мога да науча, но ще направя всичко възможно. Честно казано, разтревожен съм. Случило му се е нещо. Намери го, Рьоне. Направи каквото можеш. Обади ми се, ще зарежа всичко и ще пристигна веднага. Той страда ужасно.
— Ще направя всичко възможно.
Матилон излезе от кабинета си и погледна двамата полицаи.
— Името му е Конвърс. Джоел Конвърс — започна той.
— Името му е Конвърс, малко име — Джоел — говореше в телефонната слушалка от кабина на булевард „Распай“ по-младият и по-висок служител на „Сюрте“, докато дъждът барабанеше по покрива. — Работи в юридическа фирма в Ню Йорк: „Талбът, Брукс и Саймън“. Адресът й е на Пето авеню. Очевидно името Саймън, което е възприел, е било за удобство и няма връзка с фирмата.
— Не разбирам.
— В каквото и да е забъркан този Конвърс, то няма нищо общо с работодателите му. Матилон се е свързал с един от съдружниците в Ню Йорк и той му го е казал. И двамата са силно загрижени и разтревожени, искат да ги държим в течение. Ако Конвърс бъде открит, Матилон настоява да получи незабавен достъп до него в качеството си на официален адвокат. Може и да крие нещо, но според мен е искрено объркан. Дори шокиран. Не знае нищо по същество. Ако знаеше, щеше да проличи.
— Въпреки това той крие нещо. Името Саймън е било измислено заради мен, за да не науча самоличността на този Конвърс. Матилон знае това, той беше в клуба, те са приятели и го е запознал с Любок.
— Значи е бил манипулиран, господин генерал. Въобще не спомена вашето име.
— Може и да го спомене при допълнително разпитване. Не бива да бъда замесен в никакъв случай.
— Разбира се.
— Как беше името на началника ви? Онзи, комуто възложиха случая?
— Прюдом. Старши инспектор Прюдом.
— Откровен ли е с вас?
— Да. Има ме за бивш войник, чиито инстинкти значително надминават интелекта му, но вижда, че искам да се уча. Споделя с мен.
— Още известно време ще останете с него. Ако реши повторно да разпита Матилон, веднага ме уведомете. Може би ще се наложи Париж да се лиши от един известен адвокат. Името ми не бива да изплува на повърхността.
— Ще се върне при Матилон само ако открием Конвърс. А ако в „Сюрте“ получим някакви сведения за местонахождението му, веднага ще ви се обадя.
— Може да има и друга причина, полковник, която да накара един упорит човек да прегледа всичко извършено досега или пропуските в него въпреки получените нареждания в обратен смисъл.
— Нареждания в обратен смисъл ли?
— Ще бъдат издадени. Този Конвърс вече е единствено наша грижа. Трябваше ни само името му. Знаем къде отива. Ще го открием.