Трябва да се намерят, което ще рече да се откраднат, пари. Разпитва дълго и нашироко баща си за къщата, от която са го изгонили. Няколко седмици по-късно, в три часа през нощта, Щьосел-Лайфхелм влиза с взлом в къщата на „Луизенщрасе“ и задига всичко, което представлява някаква ценност — сребро, кристали, картини, златни украшения и цялото съдържание на сейфа в стената. През 1930 г. продажбите „на черно“ не са представлявали трудност и когато се отървават от всичко, бащата и синът разполагат с еквивалента на около осем хиляди американски долара, истинско богатство по онова време.
Възстановяването продължава — дрехите се шият на „Максимилианщрасе“, най-хубави обувки се купуват от „Одеонплац“ и накрая се извършват козметични промени. Рошавата грива на доктора е подстригана и освежена с боядисване в мъжествено севернорусо, редичката му двусантиметрова брадица е обръсната. Остават само тънки, добре оформени мустачки. Преобразяването е пълно, остава само да се извърши представянето.
Всяка нощ по време на възстановяването Щьосел-Лайфхелм чете на глас на баща си всичко, което е получил от щаба на националсоциалистите, а там не липсват материали. Стандартни възпламеняващи памфлети, цели страници с измислени биологични теории, уж доказващи генетичното превъзходство на арийците и потвърждаващи расовия упадък, породен от безразборни бракове — редовните нацистки филипики, плюс обширни откъси от „Майн Кампф“. Синът чете непрекъснато, докато накрая докторът започва да повтаря без грешка кресливите, гневни изблици на националсоциалистическите послания. През цялото време седемнайсетгодишният младеж повтаря на баща си, че следването на партийната програма е единственият начин да си върне всичко, което му е било отнето, да отмъсти за годините на унижения и подигравки. Самата Германия е унижавана от света, но нацистката партия ще бъде отмъстителят, възстановителят на всичко германско. Новият ред е отечеството и хората само трябва да разберат това.
Настъпва денят, за който Щьосел-Лайфхелм е научил, че в Мюнхен пристигат двама високопоставени партийни функционери. Куцият пропагандист Йозеф Гьобелс и тъй нареченият аристократ Рудолф Хес. Синът придружава бащата до щаба на националсоциалистите, където изискано облеченият, внушителен и очевидно богат арийски доктор иска аудиенция при двамата нацистки водачи по неотложен и поверителен въпрос. Тя се осъществява и според най-ранните партийни исторически архиви първите думи към Хес и Гьобелс са: „Господа, аз съм лекар с безупречна репутация, бивш главен хирург на болницата «Карлщор», и имах най-голямата частна практика в Мюнхен. Но това е минало. Бях съсипан от евреите, които ми отнеха всичко. Но се възстанових, чувствам се добре и съм на ваше разположение.“
Самолетът на „Луфтханза“ започна да се спуска над Хамбург и Джоел, усетил поклащането, затвори досието на Лайфхелм и посегна към куфарчето си. До него актьорът Кейлъб Даулинг напъха сценария в отворена пътна чанта в краката си.
— Единственото нещо, което е по-глупаво от този филм, е огромната сума, която ми предлагат за участие в него.
— Ще снимате ли утре? — попита Конвърс.
— Днес — поправи го Даулинг, като си погледна часовника. — И то много рано. До пет и половина трябва да съм на площадката на другия бряг на Рейн или нещо подобно. Жена ми е в Копенхаген, та си взех два дни отпуск. Хванах последния възможен самолет.
— А, вие сте женен? — Конвърс веднага съжали за думите си. Не знаеше защо прозвучаха глупаво.
— От двайсет и шест години, младежо. Как според вас можех да преследвам непрактичната си мечта? Жена ми е страхотна секретарка. Докато преподавах, все беше дясната ръка на някой от деканите.
— А деца?
— Човек не може да има всичко. Нямам.
— Но защо е в Копенхаген? Искам да кажа, защо не е с вас на снимките?
Усмивката се стопи по загорялото лице на Даулинг, бръчките станаха по-малко видими, но и по-дълбоки.
— Очевиден въпрос, нали? Адвокат като вас веднага го усети.
— Разбирам, не е моя работа. Забравете, че ви попитах.
— Не, няма нищо. Не обичам да говоря за това и рядко го правя, но нали дружелюбните съседи в самолетите са за това. Човек няма да ги види никога вече, тъй че защо да не им довери нещичко, за да му олекне? — актьорът опита колеблива усмивка, но не успя. — Моминското име на жена ми е Опенфелд. Еврейка е. Съдбата й не е много по-различна от съдбите на милиони други, но за нея тя… си е нейна. В Аушвиц са я отделили от майка й и от тримата й по-малки братя. Гледала е как ги отвеждат и е пищяла, без да разбира. Имала е късмет — затворили я в барака на четиринайсетгодишна възраст да шие униформи, докато развие някои характеристики, които биха я отвели на друга работа. Два дни по-късно чува слуховете, изпада в истерия и хуква из лагера да търси семейството си. Изтичва в онзи сектор на лагера, наречен Abfall — сметище, където са хвърляли труповете от газовите камери. И там видяла труповете на майка си, баща си и тримата си братя. Гледката и вонята били толкова непоносими, че до ден днешен не са я напуснали. И никога няма да я напуснат. Не иска да стъпи в Германия и не бих я накарал да го стори.