През 1935 г., една година след смъртта на баща си, Ерих Лайфхелм, вече млад фаворит в тесния кръг на Хитлер, е издигнат в чин Oberstleutnant в Gruppenkommando I на Берлин под командването на Рунщед. Взема енергично участие в огромното разширяване на въоръжаването, което се извършва в Германия, и с приближаването на войната влиза в това, което ще наречем трета фаза на сложния му живот, която непоколебимо го въвежда в центъра на нацистката власт и съсредоточава в ръцете му изключителни средства да се откъсне от ръководството на партията, от което досега е неразделна и влиятелна част. Това е накратко изнесено в следващите, последни страници и представлява прелюдия към четвъртата фаза, която се състои във фанатична подкрепа на теориите на Джордж Маркъс Делавейн.
Но преди да се разделим с младия Ерих Лайфхелм от Айхщет, Мюнхен и Магдебург, трябва да отбележим две събития, които хвърлят светлина върху психиката и манталитета му. По-горе бе споменат обирът в къщата на „Луизенщрасе“ и печалбите от нея. Лайфхелм до ден днешен не отрича инцидента и го разказва с удоволствие поради неописуемия начин, по който обрисува първата жена на баща си и „тираничните й роднини“. Това, за което не обелва дума и което никой не смее да спомене в негово присъствие, е оригинален рапорт на мюнхенската полиция, който е унищожен някъде към август 1934 г. — дата, съвпадаща със смъртта на Хинденбург и поемането на абсолютната власт от страна на Хитлер в качеството му на президент и канцлер на Германия с титлата der Fuhrer, което му дава официален мандат.
Всички копия от рапорта са отстранени от досието, но двама възрастни пенсионери от мюнхенския участък го помнят ясно. И двамата наближават осемдесетгодишна възраст, не са се виждали от години. Разпитвани са поотделно.
През онази ранна утрин кражбата на „Луизенщрасе“ е по-малкото престъпление. По-сериозното никога не се споменава по настояване на семейството. Петнайсетгодишната дъщеря на Лайфхелм е изнасилена и жестоко пребита. Лицето и тялото й са били в такова състояние, че при приемането й в болницата „Карлщор“ са заявили, че почти няма вероятност да се възстанови. Все пак се възстановява физически, но до края на не твърде дългия си живот остава психически увредена. Човекът, извършил нападението, трябва да е бил запознат с вътрешността на къщата, знаел е за задното стълбище, което води към стаята на момичето, отделена от стаите на братята и на майка й в предната част. Ерих Лайфхелм е разпитвал подробно баща си за разположението на стаите в къщата и сам признава, че е бил там. Освен това е добре запознат с жестоката гордост и суровия морален кодекс на „тираничните роднини“. Няма съмнение, че е бил настроен да нанесе най-големите възможни щети, които би могъл да си представи, и го е направил, защото е знаел, че влиятелното семейство ще настоява за мълчание от страна на властите.
Второто събитие става през месеците януари или февруари 1936 г. Подробностите са откъслечни, защото са останали много малко живи свидетели, познавали добре семейството. Официални данни няма, но благодарение на откритите и разпитани хора някои факти изплуват на повърхността. Законната съпруга на Хайнрих Лайфхелм, децата му и семейството им няколко години правят безуспешни опити да напуснат Германия. Според официалната партийна линия медицинската квалификация на възрастния тъст е получена в немски университети и поради това той е задължен на държавата. Освен това имало и нерешени юридически проблеми, възникнали от разтрогването на съюза между покойния доктор Лайфхелм и членовете на семейството — въпроси, конкретно свързани с делбата на имущества и с уреждането на наследствените права, непосредствено засягащи високопоставен офицер от Вермахта.
Ерих Лайфхелм не се шегува. „Бившите“ жена и деца на баща му са третирани буквално като затворници, придвижването им е ограничено, къщата на „Луизенщрасе“ е под наблюдение и седмици след поредното искане на виза са били държани под „полицейски надзор“, в случай че кроят планове да изчезнат. Тази информация получихме от пенсиониран банкер, който си спомни, че от финансовото министерство в Берлин са постъпвали заповеди до банките в Мюнхен незабавно да донасят за всички по-значителни суми, изтеглени от семейството на бившата госпожа Лайфхелм или от самата нея.
Не успяхме да научим през коя седмица или ден е станало това, но през януари или февруари 1936 г. госпожа Хайфхелм, баща й и децата внезапно изчезват.
Но от документите на мюнхенския съд, попаднали в ръцете на съюзниците на 23 април 1945 г., получихме ясна, макар и непълна представа за случилото се. Очевидно подтикван от желанието си да узакони присвояването на имотите, той написва кратка инструкция от името на Oberstleutnant Ерих Лайфхелм, изброяваща вредите, понесени от баща му, доктор Хайнрих Лайфхелм, от семейство престъпници, напуснали райха по незаконен начин. Обвиненията, естествено, са крещящи лъжи: от прекия обир на несъществуващи банкови сметки на баща му до предумишлено убийство, извършено с оглед съсипването на частната практика на доктора. Има юридически документ за „официалния“ развод и копие от завещанието на стария Лайфхелм. Според него в живота му има само един истински брачен съюз и един истински син и всички права, привилегии и наследствени имущества се оставят на него — Oberstleutnant Ерих Щьосел-Лайфхелм.