Докато преди признаването на приятелството им е било неуместно заради традиционните предразсъдъци, настоящите причини са много по-разбираеми. И двамата са остриета в организацията на Делавейн. Имената им са включени в първия списък. Те са влиятелни хора, включени в управителните съвети на многонационални корпорации, които търгуват с продукти и технологии от строителството на язовири до изграждане на атомни централи. Помежду им са стотиците дъщерни фирми в Европа и Африка, които лесно могат да експедират продажбата на оръжия. Както ще се види по-подробно на следващите страници, може да се допусне, че Лайфхелм и Бертолдие поддържат връзка чрез една жена от Бон на име Илзе Фишбайн. Казва се Фишбайн по мъж, но бракът й е разтрогнат преди много години, когато Яков Фишбайн, един от оцелелите в концентрационните лагери, емигрира в Израел. Фрау Фишбайн, родена през 1942 г., е най-малката незаконна дъщеря на Херман Гьоринг.
Конвърс остави досието и посегна към тефтерчето до телефона на нощната масичка. Откачи от джобчето на ризата си златната химикалка „Картие“, която Вал му беше подарила преди години, и си записа името Илзе Фишбайн. Разгледа химикалката и името. Златната химикалка беше символ на обществено положение и бе спомен от по-добри дни. Е, всъщност не по-добри, а по-пълноценни. Валери по негово настояване най-сетне беше напуснала рекламната агенция в Ню Йорк с ненормалното й работно време и беше минала на свободна практика. В последния си официален работен ден беше отишла до магазина на „Картие“ и с голяма част от последната си заплата му купи подарък. Когато я попита с какво толкова е заслужил този подарък, тя отговори: „Накара ме да направя нещо, което трябваше да сторя преди години. От друга страна, ако свободната практика не ми донесе успех, ще ти я открадна и ще я продам… И без това ще я изгубиш.“
Свободната практика се оказа извънредно успешна, а той не изгуби химикалката.
Илзе Фишбайн насочи мислите му в друга посока. Колкото и да му се искаше да се срещне с нея, за това и дума не можеше да става. Това, което Ерих Лайфхелм знаеше, му е било съобщено от Бертолдие с посредничеството на фрау Фишбайн тук, в Бон. А съобщението очевидно съдържаше подробно описание и предупреждение — американецът е опасен. Илзе Фишбайн в качеството си на доверено лице на „Аквитания“ можеше да го отведе и при други хора в Германия, част от мрежата на Делавейн, но да я потърси означаваше да рискува себе си, а той не беше готов за това. Все пак разполагаше с име, с някаква информация, с един факт, който никой не предполагаше, че притежава, а опитът му подсказваше да съхранява такива детайли и да ги разкрива в удобен момент. Или да ги използва сам, зад гърба на другите.
И все пак изкушението беше огромно. Кръвна наследница на Херман Гьоринг, замесена в опит за възраждане на генералите! В Германия! Илзе Фишбайн можеше да се превърне в непосредствен ключ към лавина от нежелани спомени. Държеше в ръката си остро копие и в подходящ момент щеше да се възползва от него.
Командните задължения на Лайфхелм в западногерманските дивизии на НАТО продължават седемнайсет години, след което е издигнат в щаба недалеч от Брюксел като военен изразител на интересите на Бон.
И този негов мандат се отличава с крайните му антисъветски позиции, често в противоречие с прагматичния подход на собственото му правителство за съвместно съществуване с Кремъл, така че през последните си месеци там е повече одобряван от англо-американските представители на десницата, отколкото от политическото ръководство в Бон.
Когато канцлерът на Федералната република решава в началото на осемдесетте години, че американската външна политика е излязла от ръцете на професионалистите и е узурпирана от войнствени идеолози, той връща Лайфхелм у дома и открива някакъв незначителен пост за него, за да го държи под око.
Във всеки случай Лайфхелм никога не е бил наивен глупак и не се заблуждава от новия си импровизиран статут. Разбира защо са го създали политиците, това е признание за собствената му коварна сила. Навсякъде хората се обръщат към миналото, към хора, които говорят ясно и прямо и не размътват проблемите, стоящи пред страните им и пред света, особено пред Запада.
И той започва да говори. Най-напред пред групи от ветерани и отломки от организации, където военното минало и отдавна установеният партизанлък му гарантират благосклонно посрещане. Поощрен от ентусиазма, който среща, Лайфхелм започва да разширява аудиториите си, позициите му се втвърдяват, изявленията му са все по-провокиращи.