— Кой сте вие? — пресипнало попита Конвърс.
Една двойка мина по пътеката между тях и по-младият мъж кимна на Джоел да го последва на зелената площ под тях. Конвърс се подчини и го настигна до едно от оръдията.
— Добре, кой сте вие? — повтори Джоел.
— Името на сестра ми е Мегън — заяви русокосият. — И ако никой от нас не греши, трябва да познаете кой съм.
— Как, по дяволите?… — Конвърс млъкна, сетил се за думите, прошепнати от един умиращ в Женева. „О, Боже! Мег, децата…“ — Мег, децата — повтори той на глас. — Фаулър нарече жена си Мег.
— Съкратено от Мегън, а тя беше съпруга на Холидей, когото познавахте като Фаулър.
— Вие сте шурей на Ейвъри.
— Шурей на Прес — поправи го мъжът и протегна ръка. — Конъл Фицпатрик — добави той.
— Тогава сме съюзници.
— Надявам се.
— Имам много въпроси към вас, Конъл.
— Не по-малко от моите, Конвърс.
— Войнствено ли ще започнем? — попита Джоел, усетил грубия тон, с който беше произнесено името му. Пусна ръката на Фицпатрик.
По-младият мъж примигна и смутено се изчерви.
— Съжалявам — рече той. — В момента съм един разгневен брат, а и отдавна не съм спал. Още живея по времето на Сан Диего.
— На Сан Диего? Не на Сан Франциско?
— Флотата. Аз съм адвокат в тамошната военноморска база. Имам чин капитан трети ранг.
Джоел тихичко подсвирна.
— Светът е малък.
— Запознат съм с географията — съгласи се Фицпатрик. — И с вас, лейтенанте. Откъде според вас получи Прес информацията си? Разбира се, тогава не бях в Сан Диего, но имах приятели.
— Значи няма нищо свято.
— Грешите, всичко е свято. Трябваше да задвижа доста дебели връзки, за да се добера до сведенията. Преди около пет месеца Прес дойде при мен и тогава… сключихме договора.
— Не разбирам.
Морският офицер сложи ръка на дулото на оръдието.
— Прес Холидей не беше само мой зет, беше най-добрият ми приятел, по-близък от роден брат.
— А ти си част от милитаристичните орди? — полушеговито попита Джоел.
Фицпатрик хлапашки се засмя.
— Той ме подкрепи, когато постъпих. И флотата има нужда от адвокати, но юридическите факултети не го разгласяват. Оттам не се получават щедри пожертвования. А аз харесвам флотата и живота в нея, предизвикателствата, както би ги нарекъл ти.
— А кой беше против?
— Че кой не беше? И в двете семейства пиратите, които обирали жертвите при земетресения, са били адвокати.
— А ти не искаше да имаш нищо общо с тях, тъй ли, адвокате?
— И Прес не искаше, затова се захвана с международно право.
— И тъй, ти щастливо намъкна униформата — отбеляза Конвърс, загледан в очите на Фицпатрик, впечатлен от прямотата им.
— Намъкнах я отново, и то много щастливо, с юридическата и всяка друга благословия на Прес.
— Май много си го обичал?
Конъл вдигна ръка от оръдието.
— Обичах го, Конвърс. Точно както обичам сестра си. И затова съм тук. Такъв е договорът.
— Между другото, като стана дума за сестра ти, искам да ти кажа, че и да бях друг човек, лесно можех да науча името й.
— Не се съмнявам, то се появи във вестниците.
— Значи тестът ти не е бил кой знае колко сложен.
— Прес никога не я наричаше Мегън, освен по време на сватбената церемония. За него тя беше Мег. Трябваше по някакъв начин да те попитам за това и ако ме беше излъгал, щях да разбера. Много ме бива в това отношение.
— Вярвам ти. Та какъв беше договорът между теб и… Прес?
— Хайде да се поразходим — предложи Фицпатрик. Тръгнаха към стената с виещата се под нея река и седемте планини на Вестервалд в далечината. — Прес дойде при мен — заговори отново Конъл — и ми каза, че е попаднал на нещо ужасно и не може да си затваря очите. Беше се натъкнал на информация, свързваща немалко широко известни поне в миналото лица в организация, която може да нанесе огромни поражения на много хора, в много държави. Смяташе да ги спре, и то по законен път. Зададох му обичайните въпроси — самият той въвлечен ли е, подлежи ли на отговорност и прочие, а той отговори с „не“, не можел да бъде обвинен в нищо, но и не беше сигурен дали е в пълна безопасност. Естествено му казах, че е луд и че трябва да предостави въпросната информация на властите и да ги остави да се оправят.
— Това бяха и моите думи — прекъсна го Конвърс.
Фицпатрик спря и се обърна към Джоел.
— Той ми обясни, че нещата са прекалено сложни за такова решение.
— Прав е бил.
— Стори ми се невероятно.
— Но той е мъртъв. Трябва да повярваш.
— Това не е отговор!
— Не си задавал въпрос — рече Конвърс. — Да не спираме. Продължавай. Договорът ви.