— Тогава, щом го откриете, не го изпускайте от очи. До утре ще съм готов с инструкциите си.
— Тъй ли?
— Документите за него се събират от цялата страна. Когато човек се е заел с това, което сега върши Конвърс, той трябва да бъде манипулиран много внимателно, много тънко, за да се притъпи бдителността му. Ще трябва да намерим манипулатори. Утре ще се обадя.
Джордж Маркъс Делавейн остави слушалката и бавно се извъртя в стола. Втренчи се в странната карта под утринната светлина, проникваща от небето на изток. След това, стиснал здраво ръчките на стоманения стол, с усилие се върна в първоначалното си положение и впери очи в петното, хвърлено от лампата. Плъзна ръце към кръста си и предпазливо, с треперещи ръце, разкопча тъмночервеното кадифено сако. Насили се да погледне надолу и още веднъж да се сблъска с ужасната истина. Втренчи се покрай дванайсетсантиметровия кожен каиш, който го опасваше диагонално и го задържаше на място, с усилие фокусира погледа си върху отвратителното нещо, което му бяха направили.
Не се виждаше нищо освен ръба на стола, а под него — лъснатият паркет на пода. Дългите, силни крака, които бяха носили тренираното му мускулесто тяло през битки и триумфални паради, му бяха отнети. Лекарите казаха, че болните крака са инструменти на смъртта, която ще убие и останалата част от него. Сви юмруци и бавно ги притисна към писалището, гърлото му се изпълни с беззвучен писък.
9
— По дяволите, Конвърс, какво си въобразяваш? — кресна Конъл Фицпатрик с нисък, яростен глас, когато настигна Джоел, крачещ забързано между високите дървета около Алтер Цол. — Познавах Прес много по-добре и много по-дълго от теб. За Бога, той беше женен за сестра ми! Бяхме близки приятели цели петнайсет години!
— Държиш се като дете. Изчезвай.
Фицпатрик се затича и препречи пътя на Джоел.
— Моля те, мога да помогна, позволи ми да го направя! Знам езика, за разлика от теб! Имам връзки, пак за разлика от теб!
— Освен това имаш и собствена представа за някакъв срок, каквато аз нямам. Махни се от пътя ми, моряче.
— Недей така — замоли го офицерът. — Добре, няма да получа всичко, което искам. Не ме отблъсквай.
— Моля?
Фицпатрик неволно пристъпи от крак на крак.
— Свикнал си да извиваш ръце, нали, адвокате?
— Не, обстоятелствата го налагат.
— Понякога човек сам ги създава.
— Не и аз.
— Тогава грешката ми е в това, че не те познавам.
— В момента говориш за тактика, но когато каза „два дни“, ти го мислеше.
— Разбира се — кимна Конъл. — Защото искам всичко да се разкрие, искам виновният да плати. Бесен съм, Конвърс, направо съм бесен. Не искам цялата работа да се замотае и да отмре. Колкото повече време не се прави нищо, толкова по-малко хора се интересуват. Знаеш това не по-зле от мен, а може би и по-добре. Опитвал ли си се някога да възобновиш старо дело? Аз съм опитвал нееднократно, когато съм преценявал, че има нередности. Е, разбрах едно: системата не обича такива неща. И знаеш ли защо?
— Знам — отвърна Джоел. — Защото в съдебните регистри има прекалено много нови дела, твърде много усилия се влагат в текущите проблеми.
— Точно така. Прес заслужава нещо по-добро. Мегън — също.
— Да, заслужава… заслужават. Но има едно усложнение, което Прес Холидей разбираше по-добре от нас двамата. Казано просто… и жестоко, животът му не беше особено важен в сравнение с целта, която преследваше.
— Това е прекалено жестоко!
— И дяволски точно — отсече Конвърс. — Зет ти щеше да ти извие врата, ако беше се втурнал по този начин и се беше развикал на висок глас за помощ. Върви си, капитане. Върни се за погребението.
— Не. Искам да ме включиш в разследването. Оттеглям срока.
— Много мило.
— Нека бъде по твоему — Фицпатрик отново кимна и с въздишка призна поражението си. — Ще правя каквото ми кажеш.
— Защо? — попита Джоел и очите им се срещнаха.
Погледът на военноморския юрист не трепна. Отговори просто:
— Защото Прес ти имаше доверие. Твърдеше, че си най-добрият.
— След него — допълни Конвърс и си позволи да смекчи изражението си с намек за усмивка. — Добре, и аз ти имам доверие, но съществуват някои основни правила. Или ги приемаш, или, както сам се изрази, няма да се включиш в екипа.
— Да ги чуем. Ще примигвам вътрешно, за да не ме видиш.
— Първо на първо, ще ти казвам само нещата, които според мен трябва да знаеш в дадена ситуация. Всичко друго ще бъде плод на догадките ти и по този начин няма да можеш да издадеш сведенията, с които разполагаме.