— Доста грубичко.
— Това е положението. От време на време ще ти казвам по някое име, ако съм преценил, че то ще отвори някоя врата, но това винаги ще бъде от втора или трета ръка. Ти си съобразителен, ще изнамираш свои източници, за да се предпазваш.
— Правил съм го неведнъж. Все пак трябва да ми кажеш нещо.
— Ще ти кажа много абстрактни неща и съвсем малко факти. Щом започнем да напредваме, ако това изобщо стане, ще научиш повече. Когато решиш, че си отгатнал нещо, казвай ми. Това е много съществено. Не можем да рискуваме да се провалим само защото работиш въз основа на погрешни предположения.
— Кои сме ние?
— Бих искал да знам.
— Много утешително.
— Така е.
— Защо още сега не ми кажеш всичко? — попита Фицпатрик.
— Защото Мегън Холидей загуби съпруга си и не бих искал да види как ще загуби и брат си.
— Приемам този довод.
— Между другото, с колко време разполагаш? Нали си на активна военна служба?
— Първоначалният ми отпуск е трийсет дни, с право на продължаване. При положение, че единствената ми сестра е овдовяла с пет деца, бих могъл и да се уволня.
— Ще се придържаме към трийсетте дни, капитане. Те са повече от времето, с което разполагаме. Може да е и по-малко от две седмици.
— Започвай да говориш, Конвърс.
— Да се поразходим — Джоел тръгна обратно към стената на Алтер Цол и гледката на Рейн под нея.
Разказа сбито на събеседника си за какво става дума, описа текущата ситуация, в която няколко съмишленици от различни страни се обединяват и използват значителното си влияние, за да заобиколят законите и да продават оръжия и технологии на вражески правителства и организации.
— С каква цел? — заинтересува се Фицпатрик.
— Бих могъл да отговоря „печалба“, но едва ли ще те убедя.
— Като единствен мотив — да — замислено отбеляза флотският офицер. — Влиятелни хора, поне както аз разбирам думата „влиятелни“ по отношение на съществуващите закони, най-резултатно биха оперирали сами или на малки групи, в рамките на собствените си страни. Естествено, ако печалбата беше основната им цел, не биха се координирали зад граница, а и не е необходимо. Пазарът е широк, само трябва да прибират парите.
— Браво, адвокате.
— Тъй че? — Фицпатрик погледна Джоел, докато вървяха към отвора в каменната стена, където бе поставено бронзово оръдие.
— Дестабилизация — обясни Конвърс. — Масова дестабилизация. Серия от сътресения в неспокойни райони, които ще поставят под въпрос способността на демократичните правителства да се справят с насилието.
— Отново питам — с каква цел?
— Бързо мислиш — рече Джоел, — тъй че ще те оставя сам да си отговориш. Какво става, когато съществуващата политическа структура се компрометира от безредици, когато вече не може да функционира, когато нещата излязат от контрол?
Двамата спряха до оръдието, флотският офицер заразглежда дулото му.
— Или се преструктурира, или се подменя — отговори той, обърна се и погледна Конвърс.
— Още веднъж браво — тихо изрече Конвърс. — Това е в общи линии.
— Но няма смисъл — Фицпатрик присви очи от слънцето и от усилен размисъл. — Нека обобщя. Може ли?
— Може.
— „Влиятелни хора“ означава лица с високо обществено положение. Ако допуснем, че не говорим за престъпни елементи, възможност, която отпада поради отсъствието на чисто печалбарски мотив, става дума за сравнително уважавани граждани. Има ли някаква друга дефиниция, която да не знам?
— Ако има, и аз не я знам.
— Тогава защо ще искат да дестабилизират политическите структури, които гарантират влиянието им? Не се връзва.
— Чувал ли си израза „всичко е относително“?
— До втръсване. Е, и?
— Ами помисли.
— За какво?
— За влиянието — Джоел извади цигарите си, изтръска една и я запали. По-младият мъж се взираше в седемте планини на Вестервалд в далечината.
— Искат още — бавно заяви Фицпатрик и се извърна към Конвърс.
— Искат всичко — поправи го Джоел. — А единственият начин, по който могат да го постигнат, е като докажат, че техните методи са единствените ефикасни, че всички други са безплодни срещу повсеместните изблици на хаос.
Изражението на Конъл остана неподвижно, докато осмисляше думите на Конвърс.
— Света Дево… — започна той. Гласът му бе едновременно шепот и вик. — Многонационален фашизъм.
— Писна ми да повтарям „браво“, затова ще кажа „точно така“, адвокате. Току-що го формулира по-добре от всички нас.
— Нас? Което значи „ние“, а ти не знаеш кои сте! — добави Фицпатрик, едновременно объркан и ядосан.