— Вие? Кой, по дяволите, сте вие?
— Спокойно, лейтенанте. Свободен сте.
— Най-почтително моля да ми разрешите да отговоря на генерала, господин капитан! — обърна се Джоел на висок глас към командира си. Гневът го беше приковал на място.
— Какво? Пикльо с пикльо!
— Името ми е…
— Млък! Не ме интересува! — Делавейн рязко вдигна ръка към капитана. — Искам само да знам защо смятате, че можете да не се подчините на заповедите на командването в Сайгон! Наредих да нанесете удар в петнайсет нула нула! Вие „почтително отклонихте“ изпълнението на тази заповед!
— Към нас настъпва неблагоприятен атмосферен фронт и вие го знаете не по-зле от мен.
— Моите метеоролози твърдят, че времето е напълно подходящо за полети!
— Подозирам, че ако поискате подобно твърдение и по време на бирмански мусон, те пак ще ви го предоставят.
— Това е нечувано неподчинение!
— Този кораб е под мое командване и военните разпоредби са недвусмислени по отношение на това кой командва тук.
— Искате ли да отида при радиостанцията? Ще се свържа направо с Овалния кабинет и ще видим колко време ще се задържите тук!
— Сигурен съм, че ще пожелаете да разговаряте с президента насаме. И ще искате устройство против подслушване. Ще наредя да ви придружат дотам.
— Вървете по дяволите! Имам пет хиляди души, които се прехвърлят в пети сектор! Нуждаем се от нисък комбиниран удар по въздух, суша и море и ще го осъществим дори ако се наложи след един час да изритам задника ви оттук! Способен съм да го направя, капитане! Тук съм, за да побеждаваме, побеждаваме и побеждаваме! Нямаме нужда от захаросани куклички, които само знаят да увъртат! Може би не сте го чувал досега, но войната е риск! Не можете да я спечелите, ако не го поемете, капитане.
— Знам какво е войната, господин генерал. Разумното поведение намалява загубите, а при малко загуби ще спечелим следващото сражение.
— Възнамерявам да спечеля това сражение със или без вас, мамино синче такова!
— Най-почтително ви съветвам да подбирате изразите си, господин генерал.
— Я повторете! — лицето на Делавейн се сгърчи от ярост, а очите му бяха на диво, бясно животно. — Вие се осмелявате да ме съветвате? Осмелявате се да съветвате командването в Сайгон! Е, прави каквото щеш, мамино синче, но нахлуването нагоре по долината на Тхо вече започна.
— Тхо — намеси се Конвърс — е първият ръкав на маршрута Пак Сонг. Бомбардирали сме го четири пъти. Теренът ми е познат.
— Така ли? — попита Делавейн.
— Да, но изпълнявам само заповедите на командира на кораба… господин генерал.
— Слушай, пикльо, получаваш заповедите си от президента на Съединените американски щати! Той е твоят главнокомандващ! И ще получа заповедите му!
Лицето на Делавейн беше на сантиметри от лицето на Джоел, безумното му изражение играеше по всички нерви в тялото на Конвърс, омразата не отстъпваше на презрението. Конвърс заговори почти, без да разбира, че думите са негови.
— И аз бих посъветвал генерала да подбира думите си.
— Защо бе, пикльо? Да не би маминото синче да е сложило микрофони наоколо?
— Спокойно, лейтенанте! Казах ви, че сте свободен!
— Ти ли ще ми кажеш да подбирам думите си бе, нищожество с една нашивка? Не, дрисльо, ти трябва да си държиш езика! Ако нещастната ти ескадрила в петнайсет нула нула не е във въздуха, ще обявя най-големия корабен бунт в Югоизточна Азия! Добре ли ме разбра, лигльо?
Джоел отговори още веднъж, като се чудеше откъде е събрал тази смелост.
— Не знам откъде сте, господин генерал, но искрено се надявам някой ден да се срещнем при други обстоятелства. Смятам, че вие сте свиня.
— Неподчинение значи! А освен това ще ти счупя врата!
— Свободен сте, лейтенанте!
— Не, грешите, капитане! — изрева генералът. — Може би в края на краищата той е човекът, който трябва да командва това нападение. Е, какво избирате, мамини синчета? Излитане, президента… или бунт?
В 15,20 часа ескадрилата под командването на Конвърс излетя от самолетоносача. В 15,38, когато се спуснаха ниско в лошото време, дадоха първите две жертви над бреговата линия. Самолетите, които летяха по фланговете на ескадрилата, бяха свалени. Огнена смърт във въздуха при скорост деветстотин и шейсет километра в час. В 15,46 десният двигател на Джоел избухна. Малката височина ги правеше лесна плячка за ракетите. В 15,46,30, след безуспешен опит да стабилизира самолета, Конвърс катапултира в пороя от буреносни облаци. Парашутът му моментално бе подет от вихъра на сблъскващите се ветрове. Докато се люшкаше яростно надолу със стръвно впити в плътта каиши, един и същ образ непрекъснато изникваше пред очите му в мрака. Налудничавото лице на генерал Джордж Маркъс Делавейн. Предстоеше му неопределено дълъг престой в ада благодарение на един луд. По-късно научи, че загубите по суша са били несравнимо по-големи.