Сега бе моментът да седне.
— Щях да го изпипам по-добре.
— Може би. Ако знаехме колко сте находчив, щяхме да действаме по-тънко. Между другото, какво стана в Париж? С какво ви предизвика онзи човек?
— Опита да ми попречи да си тръгна.
— Не е имал подобна заповед.
— Значи се е объркал. За доказателство имам няколко белега по гърдите и врата. Не съм свикнал да влизам във физически стълкновения и в никакъв случай не съм имал намерение да го убивам. Всъщност дори не знаех, че съм го убил. Случи се при безспорна самозащита.
— Очевидно. Кой би желал подобни усложнения?
— Именно — грубовато се съгласи Конвърс. — Щом успея да съставя версия за последните си часове в Париж, изключваща срещата ми с генерал Бертолдие, ще се върна и ще дам обяснения пред полицията.
— По-лесно е да се каже, отколкото да се извърши, както твърди пословицата. Видели са ви да разговаряте в „Л’Еталон Блан“. Без съмнение и генералът е бил разпознат по-късно, когато е дошъл в хотела, той е известен човек. Не, смятам, че ще постъпите по-умно, ако оставите работата в наши ръце. Можем да се справим, както знаете.
Джоел се втренчи студено и въпросително в немеца.
— Признавам, че моят начин е рискован. Той не ми харесва, а няма да хареса и на клиента ми. От друга страна, не мога да допусна да бъда търсен от полицията.
— Издирването ще бъде прекратено. Ще трябва да се криете няколко дни, докато Париж получи нови указания. Името ви ще изчезне от списъците на Интерпол, никой повече няма да ви безпокои.
— Искам гаранции.
— Каква по-добра гаранция от думата ми? Няма да ви изненадам, ако ви кажа, че ние може да загубим много повече от вас.
Конвърс едва сдържа учудването си. Лайфхелм, умишлено или неволно, току-що му беше казал страшно много. Немецът бе признал, че е част от тайна организация, която не може да си позволи риска да бъде разкрита. Това бе първото конкретно доказателство, което Джоел чу. Но стана някак прекалено лесно. Дали старейшините на „Аквитания“ не бяха просто наплашени старци?
— Приемам този довод — Конвърс кръстоса крака. — Е, господин генерал, вие ме намерихте пръв, но, от друга страна, както и вие се съгласихте, движенията ми са ограничени. Какво ще правим оттук нататък?
— Точно каквото искате, господин Конвърс. В Париж сте говорил за Бон, Тел Авив и Йоханесбург. Знаете към кого да се обърнете в Париж и кого да търсите в Бон. Това силно ни впечатли и трябваше да допуснем, че знаете и други неща.
— Прекарах месеци в усилени проучвания от името на клиента си, разбира се.
— Но кой сте вие? Откъде се появихте?
Джоел почувства остра болка в гърдите. Често я беше изпитвал и преди, беше физическа реакция на непосредствената опасност и съвсем истински страх.
— Аз съм този, за който искам да ме мислят хората, генерал Лайфхелм. Сигурен съм, че ме разбирате.
— Разбирам ви — потвърди генералът, като го наблюдаваше внимателно. — Вие сте заклет следовник на преобладаващите ветрове, но разполагате с подмолна сила, която да ви закара до целта.
— Малко сложна, но доста точна формулировка. А що се отнася до това откъде се появих, не се съмнявам, че вече го знаете.
Пет часа. Повече от достатъчно да поставят марионетките си по местата им. Убийство в Ню Йорк. Трябваше да си разчистят там терена.
— Отчасти, господин Конвърс. А дори да знаехме повече, откъде да сме сигурни, че е вярно? Може да не сте това, за което ви мислят хората.
— А вие, генерале?
— Ausgezeichnet! — възкликна Лайфхелм, избухна в смях и се плесна по коленете. Смехът му беше истински, восъчното лице се сбръчка от чувството за хумор. — Добър адвокат сте, mein Herr. Отговорихте, както се казва на английски, на въпрос с въпрос, който едновременно е и отговор, и обвинение.
— При съществуващите обстоятелства това е самата истина. Нищо повече.
— А сте и скромен. Достоен за похвала.
Джоел разкръстоса крака и отново нетърпеливо ги кръстоса.
— Не обичам комплиментите, генерале. Не ви вярвам, особено при съществуващите обстоятелства. Бяхте започнал да говорите за желанието ми да посетя Бон, Тел Авив и Йоханесбург. Какво имахте предвид?
— Само това, че се съобразихме с желанията ви — рече Лайфхелм и разпери ръце. — Вместо да ви принуждаваме да предприемате тези досадни пътувания, поканихме представителите си от Тел Авив, Йоханесбург и, естествено, Бертолдие да дойдат в Бон. За да се срещнат с вас, господин Конвърс.