— Тогава трябва да ги видя. Работил съм с такива хора.
— Така ли?
— Да. Не много често, но достатъчно, за да ги поопозная.
— Защо тъкмо ти?
— Най-вече като преводач заради различните юридически нюанси в материали, свързани с военноморски технологии. Нали ти казах, че говоря…
— Каза, каза — прекъсна го Джоел.
— По дяволите! — извика Фицпатрик и смачка салфетката в юмрука си.
— Какво има?
— Прес знаеше, че имам връзки с тези комитети, с отговарящите по технологиите и въоръженията. Кого съм виждал, кого съм харесвал, на кого съм вярвал. Господи! Защо не се е обърнал към мен? Логиката подсказва, че аз съм човекът, който му е бил нужен! Не само ги познавам, но и бях най-близкият му приятел.
— Точно затова не се е обърнал към теб — рече Конвърс.
— Тъпо копеле! — Конъл вдигна очи. — Надявам се, че ме чуваш, Прес. Можеше да доживееш да видиш как яхтата ми „Конъл II“ печели регатата в залива.
— Май наистина вярваш, че може да те чуе.
Фицпатрик погледна към Джоел над масата.
— Да. Аз съм вярващ, адвокате. Знам всички причини, поради които не би трябвало да вярвам в Господа. Прес ми ги изреди една по една, но въпреки това… Веднъж дори му отговорих с цитат от негов протестантски праотец.
— И какъв беше той? — любезно се усмихна Джоел.
— „В честното съмнение има повече вяра, отколкото във всички божи архангели.“
— Много е хубав. Не бях го чувал.
— Може и да не съм го запомнил точно… Джоел, трябва да видя тези имена!
— А аз трябва да си взема куфарчето, но не мога да отида.
— Значи изборът пада върху мен — заяви флотският офицер. — Смяташ ли, че Лайфхелм е прав? Смяташ ли, че наистина може да спре разследване на Интерпол?
— Изпитвам смесени чувства. По отношение на непосредствената ми свобода на действие се надявам да може. Но ако го направи, ще изгубя ума и дума от страх.
— Споделям виждането ти — съгласи се Конъл и стана от стола. — Ще се обадя на рецепцията да поръчам такси. Дай ми ключа от контейнера.
Конвърс бръкна в джоба си и извади малък кръгъл ключ.
— Лайфхелм може да е наредил да те следят, няма да му е за първи път.
— Ще бъда далеч по-внимателен. Ако видя два пъти едни и същи фарове, ще спра в някоя бирария. Знам няколко.
Джоел погледна часовника си.
— Сега е дванайсет без десет. Смяташ ли, че би могъл най-напред да се отбиеш до университета?
— При Даулинг ли?
— Каза, че иска да се срещна с някого. Просто му се обади и го успокой, че всичко е наред, нищо повече. Дължа му го.
— А ако се опита да ме спре?
— Извади картата си и му обясни, че много бързаш, че въпросът е свръхсекретен или каквато щуротия роди крайно изобретателната ти глава.
— Дали не долавям професионална завист в гласа ти?
— Не, само признание. Аз се връщам оттам, накъдето си тръгнал.
Фицпатрик вървеше бавно по широката пътека от южната страна на огромната университетска сграда, бивш палат на всемогъщите кьолнски архиепископи. Беше толкова поразен от спокойната красота на нощната картина, че едва не забрави за какво е дошъл.
Поводът за посещението рязко изскочи в паметта му, когато на една пейка зърна тънка, прегърбена, самотна фигура. Краката на мъжа бяха протегнати и кръстосани, главата — покрита от широкопола шапка, но не достатъчно, за да скрие гривата сребристоруса коса на слепоочията и врата. Значи Кейлъб Даулинг е актьор, помисли си флотският юрист, и се развесели при спомена за шока, който Даулинг се престори, че изживява, когато Конъл не го позна. Но и Конвърс не беше го познал. Явно двамата бяха малцинство в свят на телемани.
Фицпатрик се доближи до пейката и седна на известно разстояние от Даулинг. Актьорът го погледна бегло и изведнъж се стресна:
— Вие?
— Съжалявам за снощи — рече Конъл. — Доколкото разбрах, не съм бил твърде убедителен.
— Финалът ви е слаб, младежо. Къде, по дяволите, е Конвърс?
— Още веднъж съжалявам. Не успя да дойде, но не се безпокойте. Всичко е наред.
— Какъв ред? — възрази разтревожен актьорът. — Казах да дойде Джоел, а не някаква смес от разузнавач и посредник.
— Не съм съгласен с тази постановка. Аз съм старши лейтенант от флотата на Съединените щати и оглавявам юридическия отдел на голяма военноморска база. Господин Конвърс се съгласи да изпълни наша задача, която съдържа известен риск за него и е от висш приоритет за нас. Спрете да се интересувате от това, господин Даулинг. Високо ценим, говоря от името на Конвърс и от свое име, интереса и великодушието ви, но е време да се оттеглите. Най-вече във ваш собствен интерес.