— Наредих ѝ да направи анализ на уоки-токитата на охранителите. Французойка е, затова говорих с нея на майчиния ѝ език. Не го направих, за да ви пренебрегна, а за да си създам връзка с нея.
Хауг повдигна рамене, а после подаде на Сара дезинфектиращ компрес. Тя му благодари и го сложи на бузата си.
— Пушите ли? — попита я той и ѝ подаде пакета с цигари.
Тя поклати отрицателно глава, но си спомни времето, когато би приела или дори би поискала цигара, преди да ѝ предложат. Само че това беше още преди да осъзнае, че нещата стават по-добре, ако не се сближава с колегите си.
Началникът на полицията извади цигара, запали я и присви очи от дима.
— Страхотна жена сте! — подхвърли той, като притегли един стол и седна, докато Сара остана права. — Не са се майтапили, когато ми разправяха за вас. Направо щях да съм благословен, ако работех с такива стабилни хора, а не със страхливците, които са около мен!
„Е, и те също, ако не работеха с такъв женомразец като вас!“ — канеше се да му отговори Сара. Само че стратегията ѝ за подобни случаи беше друга. Всичко щеше да си отиде на мястото, когато му дойдеше времето.
— Нали винаги сте живели тук. Откъде би могла да се появи тази глава на бик? Има ли скотовъдци наоколо?
— Вижте, не знам как успявате да осмислите така бързо всичко, което намерихме, но на мен ми трябва повечко време, нали разбирате?
Сара не разполагаше с време. Не само защото разбираше спешността, с която трябваше да предостави данни на министъра на вътрешните работи, но и защото извършителят или извършителите на престъплението можеха да го повторят някъде наблизо през следващите часове. Знаеше също така колко важно е да изслушва хората по време на всяко разследване. Реши да отпусне на Николай няколко минути. Той дръпна отново от цигарата си и вдиша дълбоко дима.
— И така… Имаме глава на бик, залепен за китката тебешир, нещо като план, татуиран на гърба, дупки по тялото, екзекуция със сабя — заговори разгорещено началникът на полицията. — И говорим за нашата министър-председателка! Жената, която слушахме да говори по телевизията, че данъците върху доходите ни трябва да паднат още и че трябва да играем по-важна роля в Европейския съюз… Ами че… тя имаше съвсем нормален вид, мамка му!
Николай като че ли очакваше одобрение или възражение от Сара. Но единственият извод, до който тя стигна като отзвук на разсъжденията му, бе, че трябва да разследва както извършителят или извършителите, така и самата жертва. Очевидно истинската Катрина Хагебак нямаше нищо общо с публичната личност, която познаваха.
Началникът на полицията се вгледа за миг в Сара и тя си помисли, че ще ѝ хвърли право в лицето реплика колко му е омръзнало мълчанието ѝ, но той само посочи към бузата ѝ.
— Махнете компреса, преди да е залепнал за коричката на раната, иначе тя пак ще прокърви. Би било жалко да развалим тези красиви лунички.
Сара свали компреса и се увери, че раната не кърви. После го сгъна и го прибра в джоба си, за да не рискува да замърси местопрестъплението.
— И така — проговори тя, — най-напред съберете информация за скотовъдците наоколо, месарниците, кланиците… Дали отнякъде не е открадната глава на бик или цяло животно. После ми намерете човек, който да изследва стените на обезопасената стая. Такива помещения служат и за скривалище на сейфове. Може би там има такъв. И може би извършителите са търсели точно него. Ако открием какво има вътре, това ще ни даде сведение за мотивите на нападателите и ще можем да очертаем техния профил. Трето…
— С други думи, ще ви бъда помощник в този случай, така ли?
— Да кажем, че докато дойдат хората от моя екип, вие сте най-квалифицираният и най-опитният човек, който може да ми помогне да дам възможно най-бързо информация на вътрешния министър.
Началникът на полицията се вгледа многозначително в очите на Сара. Искаше да ѝ покаже, че не е наивник.
— И така, поне веднъж, преди да се пенсионирам, ще работя, като получавам заповеди от жена. Не че…
— Знаете ли за кого е била предназначена болничната стая? — прекъсна го Сара.
— Хм — промърмори началникът на полицията, като преглътна гордостта си. — Да, знам. Беше за бащата на Катрина Хагебак. Лекуват го в болницата на Вадсьо заради проблеми със сърцето. Когато министърката е тук, минава оттам, взема го и го докарва тук за уикендите.
— Тогава защо не е тук? Неделя е.
— Зададох си същия въпрос и се обадих в болницата. Там е. Имало някакво усложнение вчера сутринта и лекарите предпочели да го задържат за наблюдение.
— Да смятам ли, че не е в течение на нищо?