— На нищо. Предвид състоянието му можем да го зачеркнем от списъка със заподозрените.
— От непосредствените извършители, но не и от евентуалните поръчители — уточни Сара.
— Ммм, познавам човечеца. Той е стар рибар от областта. Човек, който не желае да си създава неприятности и предпочита да остарее на спокойствие, и ако е възможно — близо до дъщеря си. Но така да е, вие сте шефката. Добре де, какви са хипотезите ви? Кой е могъл да извърши нещо толкова перверзно?
Естествено, при убийство на член на правителството първо се мисли за политически противници. Единствените потенциални извършители, които хранеха омраза към Катрина Хагебак, бяха членовете на крайнодясната партия, наречена Партия на прогреса. Само че всичко, което Сара бе видяла до този момент, не приличаше на техния директен и прост начин на действие. Главата на бика, раните по гърдите, сабята: те никога не биха използвали толкова сложен сценарий. Не, те биха се стремили единствено да ликвидират пречките за тяхната идеология.
— Катрина Хагебак имаше ли врагове в областта?
— Не, доколкото знам. А и си мисля, че съм добре информиран за това, което става в моя район. Хората от Вадьо знаеха, че тя идва тук, защото търси спокойствие. Никой от острова не я посещаваше, а и тя не ходеше в града. Уважаваха желанието ѝ да я оставят на мира. Дори — да си кажа право — бяхме горди, че тя идва да си „зарежда батериите“ при нас.
— Няма ли пазач на фара?
— Има, но не и през почивните дни, защото тогава пристанището е затворено. Знам, че Катрина Хагебак и Олаф си говореха понякога. Ама само като съседи, които се поздравяват любезно. Нищо повече.
— Но все пак познанството им е било такова, че да отвориш вратата, без да внимаваш…
— Мислите ли, че Олаф е способен да извърши подобно нещо?
— За мен Олаф е само име от списъка, нищо повече. Не е човек от моя град, когото познавам от детинство. Той е заподозрян. Така че ще остане сред хората, чието алиби трябва да проверим. Ще го направим и за лицата от тесния кръг познати на Катрина Хагебак в околността. След по-малко от шест часа искам да знам какво са правили всички нейни близки познати: били те политически контакти, семейни връзки или приятели от околността. Ще поискам помощ от Осло за същото в национален мащаб. Търсете и евентуални свидетели — хора, които може би са забелязали някой, който не е от Вадьо, да се разхожда наоколо. Или да се е качил на корабчето вчера сутринта или вчера вечерта.
— Смятате, че извършителят е някой местен?
— Не, но другите хора са твърде много, за да можем да разпитаме всички. Трябва да знам и нещо повече от заключенията на съдебния лекар и екипа от криминалисти, за да направим по-точен профил на убиеца или убийците…
Николай кимна, смачка фаса в малката си кутийка и се изправи с целия си ръст. Взе ръкавиците си, за което употреби повече време от необходимото за това действие. Сара разбра, че той се двоуми дали да ѝ каже още нещо.
— За какво мислите, Николай?
Той се усмихна и я подразни:
— Никога не се спирате, нали?
Сара запази спокойствие, за да го насърчи да ѝ се довери. И той продължи:
— Какво са търсили онези, които са извършили това престъпление… Искам да кажа — какво са търсели, че са обърнали къщата с краката нагоре, стигнали са и до стените, измъчвали са я… Ами че какво е криела? И дали са го намерили?
Сара кимна одобрително, без да го прекъсва.
— Не знам, ама цялата тази идиотщина с главата на бика, тебешира и дупките по тялото не ви ли кара да мислите за някакъв сатанински ритуал?
Тя се канеше да му каже, че е предвидила да размишлява по този въпрос по-късно, когато чу стъпки по стълбите. Беше Ингрид Вик. Тя се бе привела и гледаше началника си, както ученик гледа директора на училището.
— Аз ви извиках — изрече светкавично Сара. После добави: — Ще ви поверя една задача.
Младата жена се приближи все така леко приведена, малката ѝ глава бе скована от страх да не им пречи, а сините, хлътнали в орбитите им очи не смееха да ги погледнат в лицата.
— Искам да знам всичко за ритуалите — сатанински или не, религиозни и всякакви други, които включват участие на глава на бик — каза Сара. — Информацията ми трябва бързо. За след два часа…
Не бе необходима голяма наблюдателност, за да се види вълнението в очите на младата полицайка. Тя погледна към шефа си, който едва сдържаше възраженията си.
— Оттук нататък, що се отнася до това разследване, ще докладвате на мен — заяви Сара, за да сложи край на всяко оспорване.
Николай нямаше време да си играе на посредник.