Обзе я надежда, че това би могло да отблъсне завинаги евентуални следващи кандидати, но една вечер, когато наближаваше краят на третия месец и дърветата се окичваха с ярки свежи листа, Джунко й прошепна:
— Има нов кандидат за съпруг на моята господарка! Един мъж от клана Отори.
Двете седяха заедно и бродираха. Каеде тутакси изгуби плавния ритъм на шиенето и се убоде с иглата тъй силно, че върху пръста й изби капка кръв. Джунко бързо дръпна коприната, да не би да я изцапа.
— Кой е той? — попита девойката, лапна убодения си пръст и усети солта на собствената си кръв.
— Не знам точно. Но самият господар Ийда подкрепя този брак, а кланът Тохан са решени да скрепят с него съюза с клана Отори. И тогава ще държат под контрол цялата Средна провинция.
— На каква възраст е? — наложи си да попита Каеде.
— Още не е ясно, но годините на един съпруг са без значение.
Каеде отново подхвана ръкоделието — бели жерави и сини костенурки върху тъмнорозов фон — нейната сватбена одежда.
— Ще ми се никога да не я завършим!
— Радвай се, Каеде. Ще се махнеш от тук. Отори живеят в Хаги, до морето. Това е достоен брак за теб.
— Женитбата ме плаши — призна Каеде.
— Всички се страхуват от онова, което не познават! Но жените почват да му се наслаждават, сама ще видиш — изкиска се на себе си Джунко.
Каеде си спомни ръцете на пазача, силата му, желанието му и усети, че я изпълва отвращение. Собствените й ръце, обикновено пъргави и сръчни, сега натежаха. Джунко я сгълча, но мило и през останалата част от деня се държа към нея много нежно.
Няколко дни по-късно Каеде бе извикана при господаря Ногучи. Бе чула тропот на конски копита и викове на непознати мъже. Явно бяха пристигнали гости, но както обикновено тя гледаше да стои настрана. Влезе с чувство на безпокойство в приемната, но за нейна изненада и радост на почетното място до владетеля Ногучи седеше баща й.
Докато се покланяше доземи, тя видя радостта, която мигом озари лицето му. Изпита гордост, че този път я вижда в по-достойно положение. Мислено се закле, че никога няма да стори нещо, което би могло да му причини мъка или да го накара да се срамува.
Когато й позволиха да седне, тя се опита скришом да го огледа. Косите му бяха оредели и посивели, бръчките по лицето му се бяха умножили. Каеде копнееше да чуе новини за майка си и сестрите си; надяваше се, че ще й разрешат да остане известно време насаме с него.
— Госпожице Ширакава — започна владетелят Ногучи. — Получихме предложение от кандидат, който иска да се ожени за теб, и баща ти е тук, за да заяви съгласието си.
Каеде отново се поклони ниско и изрече едва чуто:
— Господарю Ногучи.
— Оказва ти се голяма чест. Този брак ще скрепи съюза между клановете Тохан и Отори и ще обедини три древни фамилии. На венчавката ти ще присъства и самият владетел Ийда. Той иска церемонията да се състои в Инуяма. Тъй като майка ти не е добре, вашата близка роднина, господарката Маруяма, ще те съпроводи до Цувано. Твой съпруг ще стане Отори Шигеру — племенник на владетелите Отори. Той и васалите му ще те посрещнат в Цувано. Мисля, че няма нужда от други уточнения. Условията за нас са повече от удовлетворителни.
Когато чу, че майка й не била добре, Каеде тутакси отмести поглед към баща си. Не разбра почти нищо от последвалите думи на владетеля Ногучи. По-късно си даде сметка, че цялата работа е била уредена с оглед на най-малко неудобства и разходи за него — няколко роби за път и за венчавката и вероятно една прислужница, която да я съпровожда. Наистина добра равносметка за една такава размяна. Сега той шеговито припомняше случката с мъртвия пазач. Лицето на Каеде пламна. Баща й бе свел поглед.
„Радвам се, че е загубил човек заради мен“, помисли си гневно Каеде. „Дано загуби още сто!“
Баща й трябваше да си тръгне на другия ден, тъй като болестта на съпругата му не му позволяваше по-дълъг престой. Господарят Ногучи бе в приповдигнато настроение и го прикани да прекара известно време с дъщеря си. Каеде го отведе в малката стаичка с изглед към градината. Въздухът бе топъл и наситен с уханията на пролетта. Откъм бора се обади коприварче. Джунко им поднесе чай. Нейното внимание и грижовност подобриха настроението на баща й.
— Радвам се, че имаш поне една приятелка тук, Каеде — рече той тихо.