— Млъкни! — изкрещя Каеде и гневно се устреми към вратата. Двама градинари почистваха нападалите по мъха листа, като ги събираха едно по едно. — До гуша ми дойде да го слушам!
— Хората няма да престанат да говорят — отбеляза Джунко. — Това вече е част от живота на господарката.
— Ще ми се и за мен да умираха мъже — засмя се Шизука. — Но те просто се влюбват и после ме разлюбват също тъй лесно, както и аз тях!
Каеде не се обърна. Момичето се примъкна на колене до кутиите и отново се зае да сгъва одеждите, като си припяваше тихичко. Гласът й бе чист и искрен. Песента й бе стара балада за малко селце в борова гора, за една девойка и един момък. Каеде имаше чувството, че си я спомня от детството. А това й припомни недвусмислено, че детските й години са отминали безвъзвратно, че скоро ще се омъжи за непознат и че никога няма да познае любовта. Може би хората по селата можеха да си позволят да се влюбват, но за жена в нейното положение това беше изключено. Тя прекоси стаята, коленичи до Шизука и дръпна дрехата от ръцете й.
— Ако ще го правиш, прави го, както трябва!
— Да, господарке — Шизука отново се приведе до пода, смачквайки роклите пред себе си. — Благодаря, нито за миг няма да съжалявате! — седна отново и промърмори: — Хората разправят, че владетелят Араи проявявал голям интерес към господарката Ширакава. Много я почитал, тъй викат.
— Ти познаваш ли Араи? — попита Каеде рязко.
— От неговия град съм, господарке, от Кумамото.
Джунко се усмихваше широко.
— Мога с леко сърце да ви кажа сбогом, като знам, че Шизука ще се грижи за вас.
И така Шизука стана част от живота на Каеде, като я дразнеше и забавляваше поравно. Момичето обичаше клюките, разпространяваше слухове без ни най-малко неудобство, вечно се губеше някъде по кухните, конюшните, из замъка, след което се връщаше заредена с нови истории. Всички я познаваха, а мъжете не я плашеха. Каеде имаше чувството, че по-скоро те се страхуват от нея, от закачливите й слова и острия й език. Външно изглеждаше небрежна, но грижите й към Каеде бяха безупречни. Прогонваше с масаж главоболието й, носеше й мазила от билки и пчелен восък, за да направи кожата й мека като коприна, скубеше й веждите, придавайки им по-изящна форма. Каеде започна да разчита на нея и накрая момичето спечели доверието й. Въпреки проявената неохота Шизука все по-често я разсмиваше и за първи път благодарение на нея Каеде влезе в съприкосновение с външния свят, от който доскоро бе напълно изолирана.
Тъй че скоро тя вече знаеше за сложните отношения между клановете, за многото завист и недоволство, останали след битката при Яегахара, за съюзите, които Ийда се опитваше да сключи с родовете Отори и Сейшуу, за постоянното движение на мъже, които си съперничеха за постове и за пореден път се готвеха за война. За първи път научи и за Скритите, за гоненията, на които ги подлагаше Ийда, и за изискванията му неговите съюзници да правят същото.
Никога дотогава не бе чувала за такива хора и първоначално предположи, че Шизука си ги измисля. После, необичайно смирена, една вечер тя й разказа шепнешком как мъже и жени били заловени в някакво селце и докарани на Ногучи в ракитови клетки. Провесили ги от стените на крепостта и ги държали там, докато издъхнали от глад и жажда. А докато били още живи, гарвани кълвели плътта им.
— Защо? Какво престъпление са извършили? — попита Каеде.
— Те твърдят, че има тайно божество, което вижда всичко и което те не могат да охулят или да отрекат. Предпочитат смъртта.
Каеде потръпна.
— Защо владетелят Ийда ги мрази толкова?
Шизука се озърна през рамо, макар че двете бяха съвсем сами в стаята.
— Тези хора казват, че тайното божество ще накаже Ийда в отвъдното.
— Но Ийда е най-могъщият владетел в Трите провинции. Може да прави каквото си поиска. Те нямат право да го съдят — идеята, че действията на един такъв владетел могат да бъдат осъждани от обикновени селски люде, се струваше на Каеде нелепа.
— Скритите вярват, че тяхното божество смята всички за равни. В очите на тяхното божество няма господари. Само такива, които вярват в него и които го отричат.
Каеде се смръщи. Нищо чудно, че Ийда искаше да ги смаже. Щеше да попита още нещо, но Шизука смени темата.
— Господарката Маруяма се очаква да пристигне утре или вдругиден. И тогава поемаме на път.