— Хубаво ще бъде да напусна това място на смъртта — изрече Каеде замислено.
— Смъртта е навсякъде — Шизука взе гребена и с уверени ритмични движения захвана да сресва косите й. — Господарката Маруяма е ваша близка роднина. Срещали ли сте я в детството си?
— И да е така, не си спомням. Тя е братовчедка на майка ми, но не знам почти нищо за нея. Ти познаваш ли я?
— Виждала съм я — отвърна Шизука със смях. — Хора като мен всъщност не се запознават с хора като нея.
— Разкажи ми за Маруяма — подкани я Каеде.
— Както знаете, тя притежава голямо имение в югозападната част. Съпругът и синът й са починали, а дъщеря й, която ще я наследи, е заложница в Инуяма. Знае се, че господарката не е приятелски настроена към клана Тохан, макар че съпругът й е бил един от тях. Доведената й дъщеря е омъжена за братовчед на Ийда. Носеха се слухове, че след смъртта на съпруга й неговото семейство отровило сина й. Първо Ийда й предложил да се омъжи за брат му, но тя му отказала. Сега говорят, че той самият я искал за жена.
— Но нали е вече женен и си има син — прекъсна я Каеде.
— Всички деца на господарката Ийда са починали още като малки, а и тя самата е много болнава. Може да си иде всеки момент…
„С други думи, той може да я убие“, помисли си Каеде, но не посмя да го изрече на глас.
— Както и да е — продължи Шизука, — господарката Маруяма никога няма да се омъжи за него, така се говори, нито пък ще позволи на дъщеря си да го стори.
— Тя сама решава за кого би се омъжила, така ли? Изглежда, е много властна жена.
— Маруяма е последното от големите владения, които се наследяват по женска линия — поясни Шизука. — Това й дава повече власт, отколкото притежават останалите жени. Освен това има и други способности, които изглеждат почти магьоснически. Така въздейства на хората, че ги кара да постъпват, както тя иска.
— Ти вярваш ли в такива неща?
— Как иначе бихте обяснили оцеляването й? Семейството на покойния й съпруг, владетелят Ийда и повечето от клана Тохан биха я унищожили, но тя е жива, въпреки че те са погубили сина й и държат дъщеря й за заложница.
Каеде усети как сърцето й се свива от съчувствие.
— Защо жените трябва да страдат по такъв начин? Защо нямаме свободата, която притежават мъжете?
— Така е устроен светът — отвърна Шизука. — Мъжете са по-силни и не робуват на чувства като нежност или милост. Жените се влюбват в тях, но те не им отвръщат със същото.
— Аз никога няма да се влюбя — обяви Каеде.
— И по-добре — съгласи се Шизука през смях.
Тя приготви постелите и двете легнаха да спят. Каеде дълго си мисли за владетелката, притежаваща власт подобно на мъж, за жената, която вече бе загубила сина си и бе на път да изгуби и дъщеря си. Представи си и момичето, което бе заложница в крепостта на Ийда в Инуяма, и изпита към нея искрена жалост.
Приемната на господарката Ногучи бе украсена в характерния за главния остров стил, с врати и прегради, изрисувани с планински пейзажи и борови дървета. Каеде не харесваше картините — намираше ги за твърде тежки, а варака им — за твърде пищен и претрупан. Изключение правеше само най-далечната отляво. На нея имаше два фазана, изобразени тъй правдоподобно, сякаш всеки миг щяха да отлетят. Вирнали глава с блестящи очи, те слушаха разговора в стаята по-одухотворено от повечето жени, коленичили пред господарката Ногучи.
От дясната й страна седеше гостенката — владетелката Маруяма. Господарката Ногучи направи знак на Каеде да се приближи. Тя коленичи на пода и се заслуша в двуличните слова, които се изричаха над главата й.
— Разбира се, ние тъгуваме, че трябва да се разделим с госпожица Каеде, тя ни бе като дъщеря. Не се решаваме и да обременяваме владетелката Маруяма. Молим само за позволение Каеде да ви придружи до Цувано. Там ще я посрещнат владетелите Отори.
— Госпожица Ширакава ще се омъжва във фамилията Отори ли? — попита гостенката и Каеде хареса ниския нежен глас, който чу. Вдигна глава съвсем леко и видя малките ръце на дамата, сбрани в скута й.
— Да, за владетеля Отори Шигеру — измърка доволно господарката Ногучи. — Това е голяма чест. Разбира се, съпругът ми е много близък с владетеля Ийда, който лично държи на този брак.
Каеде видя как ръцете се вкопчиха една в друга, докато кръвта се оттегли от тях. След пауза, тъй дълга, че почти надхвърли границите на вежливостта, господарката Маруяма каза: