Широ ме гледаше така, сякаш знаеше за какво си мисля.
— Чувал съм, че владетелят Ийда е поръчал под, който да пее като славей — рече той. — Но защо някой трябва да кара един под да пее като птица, когато той вече си има собствена песен?
— Каква е целта на един такъв под? — попита владетелят Шигеру уж между другото.
— Страхува се, че може да бъде убит. Това е още едно средство за защита. Никой не може да прекоси този под, без той или васалите му да го чуят, защото подът мигом започва да чурулика.
— И как се прави такъв под?
Възрастният мъж взе едно парче полуготова настилка и обясни как се поставят напречните греди така, че дъските да скърцат.
— Казаха ми, че имали такива в столицата. Повечето хора искат безшумни подове. Няма да харесат такъв, дето издава шумове, веднага ще те накарат да го пренаредиш. Но Ийда не може да спи нощем. Страхува се, че някой ще пропълзи вътре и ще скочи върху него… и сега лежи буден от страх, че подът му ще запее! — той се изкиска на себе си.
— Можеш ли да изработиш такъв под? — попита владетелят Шигеру.
Широ се усмихна към мен.
— Мога да направя под, тъй тих, че дори Такео да не може да го чуе. Значи мога да направя и пеещ под.
— Такео ще ти помогне — обяви господарят. — Той трябва да научи как точно се сглобява.
Не посмях да попитам защо. Вече имах някаква смътна идея, но не исках да я формулирам на глас. Обсъждането се насочи към помещението за чаена церемония и докато ръководеше изработването му, Широ направи и малък пеещ под — дъсчена пътека, която замени верандите на къщата, а аз внимателно наблюдавах поставянето на всяка греда, на всяка дъска и клин.
Известно време Чийо се оплакваше, че писукането й причинява главоболие и че наподобява повече църкане на мишка, отколкото птичи трели. Но накрая домочадието свикна с него и шумовете се превърнаха в част от ежедневната песен на къщата.
Подът се стори на Кенджи много забавен — той смяташе, че ще ме принуди да стоя вътре. Владетелят Шигеру не каза нищо повече относно причината, поради която трябваше да науча как се прави този под, но си мисля, че е знаел отлично по какъв начин ще ми въздейства. Слушах го по цял ден. Знаех кой точно върви по него, разпознавах го по стъпките. Можех да подскажа следващия тон от песента на пода. Опитвах се да ходя по него, без да събуждам птиците. Беше трудно — Широ си бе свършил добре работата, — но не невъзможно. Бях наблюдавал как го правят. Знаех, че в него няма нищо загадъчно. Беше просто въпрос на време, докато се усъвършенствам. С почти фанатично търпение, което знаех, че е черта на Племето, неуморно се упражнявах да вървя по него.
Дъждовете започнаха. Една нощ въздухът бе тъй горещ и влажен, че не можех да заспя. Отидох да пийна вода от водохранилището и после застанах на прага, вперил поглед в пода пред себе си. Знаех, че ще мина по него, без да събудя никого. Движех се бързо, нозете ми знаеха точно откъде да минат и с каква сила да стъпят. Птичките останаха безгласни. Без да се възгордявам, изпитах дълбоката наслада, която носи овладяването на уменията на Племето. Внезапно долових звука от нечие дихание, обърнах се и видях владетеля Шигеру, който ме наблюдаваше.
— Чули сте ме — отбелязах аз с разочарование.
— Не, вече бях буден. Можеш ли да го направиш отново?
За момент останах приклекнал на мястото си, оттегляйки се отново в себе си по начина на Племето, оставяйки всичко да изтече от мен, съхранявайки единствено съзнанието за шумовете в нощта. После се втурнах обратно по славеевия под. Птичките продължаваха своя сън.
Помислих си за Ийда, лежащ буден в Инуяма, напрегнат да чуе птичата песен. Представих си как пълзя по пода към него, без да издавам нито звук, напълно безшумно.
И да си мислеше същото, владетелят Шигеру не го изрази. Единственото, което каза, бе:
— Разочарован съм от Широ. Мислех си, че неговият под ще те надхитри.
Никой от нас не каза: „А дали този на Ийда ще успее?“ При все това въпросът увисна помежду ни в тежкия нощен въздух на шестия месец.
Помещението за чаена церемония също бе завършено и привечер често пиехме там чай, което ми напомняше за първия път, когато бях опитал тази драгоценна зелена напитка, приготвена от владетелката Маруяма. Чувствах, че владетелят Шигеру е изградил стаята с мисълта за нея, макар че нито веднъж не я спомена. На прага на помещението за чаена церемония растеше двустъбла камелия; може би този символ на брачната любов подтикна всички да говорят за това, колко желан е един нов брак. Самият Ичиро караше господаря да започне да си търси нова съпруга.