Раку усети паниката ми и се напрегна. Внезапно движение откъм тълпата го накара леко да отскочи назад. Без да мисля, забавих дишането си и отпуснах тяло. Раку веднага се успокои. Но в резултат на постъпката му се бяхме завъртели и докато го връщах в първоначалното му положение, откроих сред множеството на улицата един мъж. Зърнах лицето му само за миг, но го разпознах незабавно. Видях празния ръкав от дясната му страна. Бях го описал на господаря Шигеру и Кенджи. Това бе мъжът, който ме бе преследвал нагоре по планинската пътека и чиято ръка Джато бе отсякъл.
На пръв поглед той не ме наблюдаваше и аз нямаше как да разбера дали също ме е разпознал. Обърнах коня и продължих да яздя напред. Струваше ми се, че по никакъв начин не се съм издал, че съм го забелязал. Целият епизод продължи не повече от минута. Колкото и да е странно, това ме успокои. „Всичко е действителност“, помислих си. Не е игра. „Може и да се преструвам на нещо, което не съм, но проваля ли се, това означава смърт.“ И после добавих мислено: „Аз съм Кикута. Принадлежа към Племето. Мога да си съпернича с всеки.“
Докато прекосявахме рова, зърнах сред множеството Кенджи — невзрачен старец в извехтяла роба. После главните порти се отвориха пред нас и ние влязохме в първия обширен вътрешен двор. Тук слязохме от седлата. Мъжете останаха при конете, а господарят Шигеру и аз бяхме посрещнати от възрастен мъж, иконома, който ни поведе към резиденцията.
Тя представляваше внушителна елегантна сграда в разположената към морето част на крепостта и защитена с по-малка външна стена. Отвсякъде, чак до крайбрежната дига, я заобикаляше ров, а отвъд него следваше просторна, красиво подредена градина. Зад замъка се издигаше малък, гъсто залесен хълм; над дърветата се открояваше извитият покрив на светилище.
Слънцето се бе показало за кратко, но настана жега и от камъните взе да се издига пара. Усетих как по челото и под мишниците ми избива пот. Чувах как морето се плиска там долу в скалите под стената. Изпитах желание да се гмурна в прохладните му води.
Свалихме сандалите си и прислужници донесоха вода да измият нозете ни. Икономът ни въведе в къщата. Стори ми се огромна — стая след стая, просторни и пищно обзаведени със скъпа мебелировка. Накрая стигнахме до едно преддверие, където икономът ни помоли да изчакаме. Седнахме на пода и останахме там дълго, както ми се стори, най-малко час. В началото се вбесих — заради оскърблението към господаря Шигеру, заради екстравагантния разкош на къщата, който знаех, че идва от наложените на земеделците данъци. Исках да кажа на господаря Шигеру за човека на Ийда, когото бях зърнал в Хаги, но не посмях да заговоря. Той изглеждаше вглъбен в рисунката върху вратите — сива чапла, застанала в синьо-сива река и устремила поглед към планина в розово и златисто.
Накрая си спомних съвета на Кенджи и прекарах остатъка от времето, заслушан в шумовете на къщата. Тя не пееше за реката както домът на господаря Шигеру, а звучеше с по-дълбок и тържествен тон, усилван от постоянния прибой на морските вълни. Преброих различните стъпки, които успях да доловя, и реших, че вътре има петдесет и трима души. Чух три деца в градината, които си играеха с две кученца. Подслушах дамите да си говорят за излет с лодка, който се надяваха да направят, ако времето остане хубаво.
После във вътрешността на къщата долових тихия разговор на двама мъже. Чух да споменават името на Шигеру. Осъзнах, че слушам чичовците му да си разменят думи, които не биха позволили никой друг да чуе.
— Главното е да накараме Шигеру да се съгласи на този брак — каза единият. Гласът му ми звучеше по-възрастен, по-силен и по-самоуверен. Смръщих се недоумяващ какво ли имаха предвид. Не бяхме ли дошли да обсъждаме осиновяването ми?
— Той винаги е отказвал да се ожени повторно — рече другият с известна почтителност. Най-вероятно бе по-млад. — А да сключи брак, за да скрепи съюза с клана Тохан, след като винаги е бил против него… Не ми се вярва да има такива намерения…
— Времената са много опасни — поде отново по-възрастният. — Вчера пристигнаха вести за положението в Западната провинция. Изглежда, кланът Сейшуу се готви да се опълчи срещу Ийда. Араи, владетелят на Кумамото, се смята за засегнат от фамилията Ногучи и събира армия, за да воюва с тях и с Тохан преди зимата.
— Шигеру поддържа ли връзка с него? Това би могло да му предостави възможността, от която се нуждае…