— Няма защо да го изричаш гласно — отвърна брат му. — Знам отлично колко популярен е Шигеру в клана. Ако се съюзи с Араи, двамата могат да победят Ийда.
— Освен ако ние… да речем, го обезоръжим.
— Този брак ще свърши отлична работа. Ще отведе Шигеру в Инуяма, където известно време Ийда ще го държи под око. А момичето, за което става дума, Ширакава Каеде, има репутация, която със сигурност ще ни бъде от полза.
— За какво намекваш?
— Заради нея вече са умрели двама мъже. Би било жалко, ако Шигеру се окаже третият, но това едва ли ще е по наша вина.
По-младият се засмя тихо по начин, който ме изпълни с желание да го убия. Поех дълбоко въздух, опитвайки се да овладея гнева си.
— Ами ако пак откаже да се ожени? — попита той.
— Ще го поставим като условие за тази негова прищявка по осиновяването. Не виждам как би могло да ни навреди.
— От известно време се опитвам да установя произхода на момчето — изрече по-младият с глас, в който прозвуча педантичната нотка на архивар. — Не виждам как може да е роднина на майката на Шигеру. За него няма нито дума в родословието.
— Предполагам, че е незаконен — каза по-възрастният.
— Чух, че приличал на Такеши.
— Да, външността му затруднява възраженията относно кръвната му връзка с Отори, но ако трябваше да осиновяваме всичките си незаконни деца…
— При нормални обстоятелства не би могло да става и дума. Но в този момент…
— Съгласен съм.
Чух как подът леко изскърца, когато двамата се изправиха.
— Един последен въпрос — добави по-възрастният брат. — Ти ме уверяваше, че Шинтаро няма да се провали. Какво се обърка?
— Точно това се опитвах да разбера. Явно онова момче го е чуло и е събудило Шигеру. И Шинтаро е погълнал отрова.
— Чул го е? Че как? И той ли е от Племето?
— Възможно е. Миналата година в къщата на Шигеру се е появил някакъв си Муто Кенджи. Официалната версия е, че му е личен учител, но според мен обучението му е далеч от обичайното — по-младият брат отново се изсмя, което ме накара да настръхна. В същото време изпитах към тях дълбоко презрение. Бяха уведомени за моя остър слух, но въпреки това не можеха да си представят, че са уязвими тук, в собствения си дом.
Лекото треперене от стъпките им се премести към помещението зад изрисуваните врати. След малко отново се появи възрастният мъж, плъзна внимателно вратите встрани и ни даде знак, че можем да влезем в приемната. Двамата владетели седяха един до друг на ниски столове. От всяка страна на помещението бяха коленичили няколко души. Господарят Шигеру тутакси се поклони доземи и аз сторих същото, но след като хвърлих бърз поглед към тези двама братя, които вече бяха преизпълнили сърцето ми с ненавист.
По-възрастният — владетелят Отори Шоичи — бе висок, но не особено мускулест. Лицето му бе мършаво и мрачно; имаше малки мустачки и брада, а косите му вече сивееха. По-младият — Масахиро — бе по-нисък и набит. Държеше тялото си много изправено, както правят повечето ниски мъже. Нямаше брада; лицето му бе жълтеникаво и осеяно с големи черни бенки. Косите му бяха все още черни, но редки. Отличителните черти на Отори — изпъкналите скули и орловият нос — и при двамата бяха деформирани от слабости в характера им, вследствие на което братята излъчваха безволие и жестокост.
— Владетелю Шигеру… племеннико… бъди добре дошъл — заяви Шоичи галантно.
Господарят Шигеру се изправи, но аз останах с опряно в пода чело.
— Често спохождаш мислите ни — обади се и Масахиро. — Много се притесняваме за теб. Брат ти се спомина тъй скоро след смъртта на майка ти, а после и това твое заболяване… Струпа ти се твърде много.
Думите звучаха вежливо, но аз знаех, че са изречени лицемерно.
— Благодаря ви за загрижеността — отвърна Шигеру, — но с ваше позволение ще ви поправя за едно. Брат ми не се спомина. Той беше убит.
Изрече го без емоция, все едно просто съобщаваше факт. Никой в помещението не реагира. Последва тежко мълчание. Наруши го владетелят Шоичи, който заяви с престорена веселост:
— А това е младият ти питомец? И той е добре дошъл. Как се казва?
— Наричаме го Такео — отвърна Шигеру.
— Чуваме, че имал много остър слух, вярно ли е? — попита Масахиро, привеждайки се леко напред.
— Нищо по-различно от обичайното — отбеляза Шигеру. — Всички имаме остър слух, когато сме млади.