Все така на колене секретарят се придвижи напред, а писалището бе сложено пред владетелите. Тогава секретарят прочете на глас споразумението. Макар и формулирано с пищен език, съдържанието бе достатъчно просто — аз получавах правото да нося името Отори и да бъда удостоен с всички привилегии на син на фамилията. В случай че от последващ брак бъдеха родени деца, моите права щяха да бъдат равни с техните, без обаче да ги надвишават. В замяна аз давах съгласието си да действам като син на владетеля Шигеру, да приема неговия авторитет и власт и да се закълна във вярност към клана Отори. В случай че той починеше без друг законен наследник, аз щях да наследя цялата му собственост.
Владетелите хванаха печатите.
— Сватбата ще се състои в деветия месец — каза Масахиро — веднага след края на празника на мъртвите. Владетелят Ийда държи венчавката да стане в самата Инуяма. Фамилията Ногучи изпраща госпожица Ширакава в Цувано. Ти ще я посрещнеш там и ще я съпроводиш до столицата.
Имах чувството, че печатите са увиснали във въздуха, поддържани там от свръхестествена сила. Все още имаше време да се обадя, да откажа да бъда осиновен при такива условия, да предупредя владетеля Шигеру за капана, който му се готвеше. Но не казах нищо. Събитията се развиваха неподвластни на човешки контрол. Сега се намирахме в ръцете на съдбата.
— Да сложим ли печатите, Шигеру? — попита Масахиро с безкрайна вежливост.
Владетелят Шигеру не се поколеба нито за миг.
— Моля, сторете го — отвърна. — Приемам брака и съм щастлив, че мога да ви угодя.
И така, печатите бяха поставени върху документите и аз станах член на клана Отори, осиновен от владетеля Шигеру. Но в този миг и двамата вече знаехме, че те запечатват завинаги собствената му съдба.
Докато се върнем в къщата, новината за осиновяването ми, понесена от вятъра, вече ни бе изпреварила и когато пристигнахме, всичко бе подготвено за празненството. Двамата с владетеля Шигеру имахме своите основания за безпокойство, но каквито и лоши предчувствия да будеше предстоящият брак, господарят вероятно бе успял да ги потисне и изглеждаше искрено въодушевен. Както и всички в къщата. Дадох си сметка, че през месеците, прекарани в този дом, действително бях станал един от тях. Бях засипан с ласки, прегръдки и внимание, поднесоха ми червен ориз и специалния чай на Чийо, приготвен за късмет от солени сливи и водорасли; накрая вече лицето ме болеше от усмивки, а радостта изпълваше очите ми със сълзи, които не бях проливал от скръб.
Сега владетелят Шигеру бе още по-достоен за любовта и верността ми. Предателството на чичовците му ме изпълваше с негодувание, изпитвах възмущение заради проявената към него подлост и в същото време бях ужасен от заговора, който бяха организирали срещу него. Оставаше и проблемът с едноръкия. През цялата вечер чувствах погледа на Кенджи върху себе си — знаех, че очаква да чуе какво съм научил, аз самият изпитвах неистово желание да разкажа всичко както на него, така и на господаря Шигеру. Но когато постелите бяха приготвени и слугите вече си бяха отишли, минаваше полунощ и аз изпитах неохота да разваля празничното настроение с лоши новини. Щях да си легна, без да отроня и дума, но Кенджи, единственият напълно трезвен сред нас, ме спря, докато отивах да угася лампите.
— Първо трябва да ни разкажеш какво си чул и видял.
— Нека да изчакаме до сутринта — опитах се да възразя.
Видях спусналия се зад погледа на Шигеру мрак да се сгъстява. Усетих, че ме залива неимоверна мъка, която тутакси ме отрезви.
— Предполагам, че трябва да научим най-лошото — рече той.
— Какво накара коня да отскочи назад? — попита Кенджи.
— Собственото ми безпокойство. Но когато се завъртя, видях едноръкия.
— Андо. И аз го видях. Не знаех дали си го забелязал в тълпата, не ти пролича.
— Той позна ли Такео? — попита незабавно владетелят Шигеру.
— Огледа и двама ви много внимателно, но в следващия миг се престори, че изобщо не го интересувате. Но самият факт, че е тук, вече предполага, че е чул нещо — отмести поглед към мен и довърши: — Твоят търговец вероятно се е разприказвал!
— Радвам се, че осиновяването вече е законно — рече Шигеру. — Това ти предоставя известна закрила.
Знаех, че трябва да му кажа за разговора, който бях подслушал, но ми бе трудно дори да заговоря за тяхната низост.
— Простете, господарю Отори — започнах, — чух чичовците ви да разговарят насаме…