— Докато броеше… или нарочно бъркаше броя на домочадието, предполагам — отбеляза той сухо. — Брака ли обсъждаха?
— Кой ще се жени? — попита Кенджи.
— Аз вече съм обвързан със споразумение за брак, който да запечата съюза с клана Тохан — отвърна Шигеру. — Въпросната дама е повереница на владетеля Ногучи. Казва се Ширакава — Кенджи повдигна вежди, но остана безмълвен. Шигеру продължи: — Чичовците ми дадоха ясно да се разбере, че осиновяването на Такео зависи от този брак — втренчи се в мрака и добави тихо: — Хванат съм в капан между две задължения. Не мога да изпълня и двете, но не мога и да отхвърля което и да е от тях.
— Такео трябва да ни разкаже какво са обсъждали владетелите Отори — измърмори Кенджи.
Беше ми по-лесно да говоря на него.
— Бракът е капан. Целта му е да прати господаря Шигеру далеч от Хаги, където популярността му и съпротивата му към съюза с Тохан може да доведат до разцепление в клана. Някой си на име Араи се е опълчил срещу Ийда на Запад. Ако Отори се присъединят към него, Ийда ще бъде притиснат между двамата — гласът ми заглъхна и аз се обърнах към Шигеру. — Господарят знае ли всичко това?
— Поддържам връзка с Араи — отвърна той. — Продължавай!
— Госпожица Ширакава има репутацията на жена, която носи смърт на мъжете. Чичовците ви замислят да…
— Ме убият? — гласът му бе делови и безстрастен.
— Не биваше да ви докладвам нещо толкова срамно — рекох едва чуто с пламнало лице. — Те са платили на Шинтаро.
Отвън се разнесе пронизително цвърчене на цикади. Усетих как челото ми се ороси от пот, нощта бе тъй надвиснала и неподвижна, черен мрак без луна и звезди. Откъм реката се носеше миризма на гнилоч и тиня — извечен мирис, древен като предателството.
— Знаех, че не съм им любимец — каза Шигеру. — Но да пратят Шинтаро срещу мен! Трябва наистина да ме смятат за опасен — той ме тупна по рамото. — Имам много неща, за които да благодаря на Такео. Радвам се, че ще бъде с мен в Инуяма.
— Шегуваш се! — възкликна Кенджи. — Не можеш да отведеш Такео там!
— Както изглежда, трябва да отида, а се чувствам в по-голяма безопасност, ако Такео е с мен. Както и да е, сега той е мой син. Трябва да ме придружава.
— Само се опитайте да ме оставите тук! — намесих се аз.
— Значи възнамеряваш да се ожениш за Ширакава Каеде? — попита Кенджи.
— Ти познаваш ли я?
— Чувал съм за нея. Че кой не е? Едва на петнайсет е, а както говорят, е истинска красавица.
— В такъв случай съжалявам, че не мога да се оженя за нея — гласът на Шигеру бе ведър и почти шеговит. — Но няма лошо, ако всички смятат, че ще го сторя, поне за известно време. Това ще отклони вниманието на Ийда и ще ни предостави още няколко седмици отсрочка.
— А какво ти пречи да се ожениш за нея? — попита Кенджи. — Току-що спомена за двете задължения, в които си впримчен. След като си дал съгласието си за брака, за да се осъществи осиновяването, значи за теб Такео е на първо място. Не си се оженил тайно, нали?
— Нещо подобно — призна Шигеру след кратко мълчание. — Замесен е и друг човек.
— Ще ми кажеш ли кой?
— Пазя го в тайна от толкова време, че вече не съм сигурен, че мога — отвърна Шигеру. — Такео да ти каже, ако знае.
Кенджи се обърна към мен. Аз преглътнах с мъка и прошепнах:
— Владетелката Маруяма…
Шигеру се усмихна.
— От колко време знаеш?
— От нощта, в която срещнахме господарката в онази странноприемница в Чигава.
Откакто го познавах, Кенджи за първи път изглеждаше наистина слисан.
— Жената, за която Ийда копнее неистово и за която иска да се ожени? От колко време продължава това между вас?
— Няма да ми повярваш… — отвърна Шигеру.
— Година? Две?
— Бях двайсетгодишен.
— Това прави близо десет години! — Кенджи изглеждаше впечатлен както от факта, че не е знаел нищо за връзката, така и от самата новина. — Още една причина да ненавиждаш Ийда — той поклати глава удивен.
— И не е само любовта… — тихо добави Шигеру. — Ние сме и съюзници. Двамата с Араи държат под контрол Сейшуу и югозападната част. Ако Отори се присъединят към тях, можем да победим Ийда — той млъкна за момент и после продължи: — Ако Тохан постигнат господство над владенията на Отори, ще станем свидетели на същата жестокост и гонения, от които спасих Такео в Мино. Не мога просто да стоя отстрани и да наблюдавам как Ийда налага волята си на хората ми, как опустошава земите ми и опожарява селата. Чичовците ми… и самият Ийда… знаят, че никога не бих търпял това. Затова възнамеряват да ме отстранят от сцената. Ийда ме кани в неговата бърлога, където най-вероятно възнамерява да организира убийството ми. Смятам да използвам това като свое предимство. Какъв по-добър начин в края на краищата да вляза в Инуяма?