— Но всички дъщери на воини трябва да бъдат обучени да яздят! — възкликна владетелката Маруяма. — Ногучи не го ли е сторил?
— Те изобщо не са ме обучавали — каза Каеде с горчивина.
— А на бой с меч, с нож? На стрелба с лък?
— Дори не знам, че жените усвояват такива неща.
— В Западната провинция го правят — настъпи кратко мълчание. За първи път истински гладна, Каеде си взе още малко ориз.
— Ногучи държаха ли се добре с теб? — попита господарката.
— В началото не — Каеде се почувства раздвоена между обичайната си сдържаност към всички, които й задаваха въпроси, и силното желание да се довери на тази жена, която принадлежеше към същата класа като нея и която й бе равна. Двете бяха сами в стаята, ако не се смятаха Шизука и Сачие, доверената прислужница на владетелката Маруяма. Ала двете слугини седяха тъй тихо, че Каеде почти не усещаше присъствието им. — След произшествието с пазача бях преместена в личната им резиденция.
— А преди това?
— Живеех при прислугата в кухнята.
— Безобразие! — възкликна владетелката Маруяма; този път в гласа й прозвуча горчивина. — Как смеят тези Ногучи? Та ти си Ширакава… — после сведе поглед и добави: — Много се страхувам за дъщеря си, която е заложница при Ийда.
— Докато бях дете, не беше толкова зле — каза Каеде. — Слугините ме съжаляваха. Но с настъпването на пролетта вече не бях нито дете, нито жена и тогава никой не ме закриляше. Докато не се наложи един мъж да умре… — за учудване на самата нея гласът й секна. Внезапен прилив на емоции изпълни очите й със сълзи. Споменът я връхлетя отново — ръцете на онзи мъж, набъбналият му член, притиснат в нея, ножът в ръката й, кръвта, смъртта му пред собствените й очи. — Простете — прошепна тя.
Владетелката Маруяма се пресегна и хвана ръката й.
— Бедното дете! — промълви и погали пръстите й. — Горките деца, горките дъщери, само ако можех да освободя всички ви!
Каеде изпита неистово желание да се разридае сърцераздирателно. Помъчи се да се овладее.
— После ме преместиха в тяхната къща. Дадоха ми собствена прислужница. Първо Джунко, а после Шизука. Там животът ми доста се подобри. Трябваше да ме омъжат за някакъв старец, но той умря и аз бях щастлива. Само че после хората взеха да говорят, че, който се сближи с мен, който ме пожелае, е обречен на смърт… — тя чу как другата жена си пое рязко дъх. И двете, млъкнаха за момент. — Не искам да причинявам смъртта на никой мъж — добави Каеде, снишила глас. — Страхувам се от брака. Не искам владетелят Отори да умре заради мен.
Когато владетелката Маруяма реагира, гласът й бе изтънял.
— Не бива да говориш така, не бива дори да си го мислиш! — Каеде я погледна. Върху лицето й, съвсем бледо на оскъдната светлина, внезапно се изписа тревога. — Много съм уморена — продължи господарката. — Прости ми, ако не съм особено разговорлива тази вечер. Предстоят ни още много дни на път заедно… — тя извика Сачие. Подносите с храна бяха отнесени, а постелите — приготвени за лягане.
Шизука придружи Каеде до тоалетната, след което изми ръцете й.
— Какво казах, че я обидих? — прошепна Каеде. — Не я разбирам — в един момент е тъй дружелюбна, а после изведнъж така се втренчва в мен, все едно съм й отрова.
— Въобразявате си — възрази Шизука безгрижно. — Владетелката Маруяма много ви харесва. Освен всичко друго след дъщеря й вие сте й най-близката родственица.
— Така ли? — възкликна Каеде в отговор и когато Шизука закима енергично, попита: — А това толкова ли е важно?
— Ако нещо се случи с тях, единствената наследница на Маруяма сте вие. Никой не ви го е казал, защото Тохан все още се надяват да се сдобият с нейните земи. Това е една от причините, поради която Ийда е настоявал да станете заложница на Ногучи — тъй като Каеде не каза нищо, Шизука продължи: — Моята господарка е много по-важна, отколкото изобщо е предполагала!
— Не ме дразни! Чувствам се загубена в този свят. Все едно не знам абсолютно нищо!
Каеде си легна със замаяна от мисли глава. През нощта усети колко неспокойна е владетелката Маруяма, а на сутринта красивото лице на владетелката изглеждаше уморено и изпито. Въпреки това с Каеде разговаряше мило и когато трябваше отново да поемат на път, нареди да й дадат един спокоен кафяв кон. Сугита я повдигна и й помогна да се настани на седлото. Първоначално един от мъжете го водеше за юздите. Каеде си спомни понитата, които бе яздила като дете, и уменията й почнаха да се възвръщат. Шизука не искаше да я остави да язди цял ден, убеждавайки я, че мускулите ще я заболят и че ще се измори твърде много, но на нея ужасно й хареса и нямаше търпение отново да се озове на седлото. Ритъмът, с който се движеше конят, я поуспокои и й помогна да си събере мислите. Чувстваше се отвратително, че няма никакво образование и че е невежа за света, в който навлизаше. Бе само жалка пионка върху дъската на владетелите воини, които участваха в тази грандиозна игра, но изгаряше от желание да стане нещо повече, да разбира ходовете й и да се научи да я играе.