Случиха се две неща, които засилиха безпокойството й. Следобед точно бяха спрели за почивка в необичайно време при един кръстопът, когато към тях се присъединиха малка група конници, които идваха от югозапад, все едно срещата бе уговорена предварително. Шизука се втурна да ги поздрави по обичайния си начин, нетърпелива да узнае откъде са и какви клюки биха могли да й разкажат. Докато ги наблюдаваше с безразличие, Каеде я видя да разговаря с единия от мъжете. Както седеше на седлото, той се приведе и каза нещо на слугинята, а тя кимна много сериозно и после тупна коня по хълбока. Той се хвърли напред. Останалите мъже избухнаха в смях, последван от пронизителния кикот на Шизука, но в този момент Каеде имаше чувството, че е забелязала нещо ново в прислужницата — някаква скрита сила, която я озадачи.
През останалата част от деня Шизука се държеше по обичайния си начин — възклицаваше на красивия пейзаж, береше букети диви цветя, разменяше поздрави с всички срещнати, но на мястото, където щяха да пренощуват, Каеде влезе в помещението и я завари да разговаря сериозно с владетелката Маруяма — не като прислужница, а седнала до нея, коляно до коляно, като равна.
Разговорът им веднага премина към времето и ангажиментите им за следващия ден, но Каеде доби усещането, че е предадена. Шизука й бе казала: „Хора като мен всъщност не се запознават с хора като нея.“ Но очевидно между тях съществуваха отношения, за които Каеде не знаеше нищо. Това я изпълни с подозрение и с известна ревност. Вече бе свикнала да разчита на Шизука и не искаше да я дели с други.
Жегата се засилваше и пътуването взе да става все по-тежко. Един ден земята се разтърси няколко пъти, увеличавайки тревогата на Каеде. Тя спеше лошо, обезпокоена колкото от подозренията си, толкова и от бълхи и разни други насекоми. Вече нямаше търпение пътуването да свърши, но в същото време се ужасяваше от пристигането. Всеки ден вземаше решение, че ще попита Шизука, но всяка вечер нещо й попречваше да го стори. Владетелката Маруяма продължаваше да се държи с нея мило и внимателно, но Каеде вече й нямаше доверие и отговаряше предпазливо и сдържано. После пък решаваше, че поведението й е нелюбезно и детинско. Отново загуби всякакъв апетит.
Вечер Шизука й се караше в банята.
— Всичките ви кости стърчат, господарке. Трябва да се храните! Какво ще си помисли съпругът ви?
— Не започвай пак да говориш за съпруга ми! — побърза да я прекъсне Каеде. — Не ме е грижа какво ще си помисли. Може би изобщо няма да ме хареса и ще ме остави на мира!
В следващия миг изпита срам заради детинските си приказки.
Най-накрая стигнаха до планинския градец Цувано, яздейки през тесния проход. В края на деня хребетите вече тъмнееха на фона на залязващото слънце. Вятърът преминаваше над разположените върху тераси оризови ниви подобно на вълна по водна повърхност, лотосите издигаха своите нефритенозелени листа, а около нивята бяха избуяли диви цветя във всевъзможни багри. Последните слънчеви лъчи обливаха белите стени на градчето в розово и златисто.
— Изглежда ми като честито място! — не се сдържа да възкликне Каеде.
Както яздеше пред нея, владетелката Маруяма се обърна на седлото.
— Вече не сме в земите на Тохан. Това е началото на владенията на клана Отори — поясни тя. — Тук ще чакаме владетеля Шигеру.
На следното утро вместо обичайните роби Шизука донесе на Каеде странни одежди.
— Започвате да се обучавате на бой с меч — обяви тя, показвайки на Каеде как да се облече. Огледа я одобрително. — Ако не беше косата, господарката Каеде спокойно можеше да мине за момче — каза тя, повдигайки тежките й коси в опит да ги завърже с кожена връв.
Каеде прокара ръце по тялото си. Дрехите бяха от груб, боядисан в тъмно коноп и й стояха свободно. Не приличаха на нищо, което бе носила до момента. Скриваха формите й и я караха да се чувства удобно.