— Кой казва, че трябва да уча?
— Господарката Маруяма. Ще останем тук няколко дни, може би цяла седмица, докато пристигнат Отори. Иска да сте заета и да не се ядосвате.
— Много е мила — отвърна Каеде. — Кой ще ме обучава?
Шизука се изкиска и не отговори. Отведе Каеде в една дълга ниска постройка с дървен под от другата страна на улицата. Там двете си събуха сандалите и си сложиха специални обувки. Шизука подаде на Каеде маска, за да си предпазва лицето, и от един рафт на стената взе две дълги дървени тояги.
— Господарката някога учила ли се е да се бие с такива?
— Като дете, разбира се — отвърна Каеде. — Едва бях проходила и започнах.
— Тогава сигурно си спомняте ето това — Шизука подаде едната тояга на Каеде и като стисна другата с две ръце, изпълни серия от неясни бързи движения, при които тоягата така разсичаше въздуха, че бе трудно да се проследи с поглед.
— Чак това не! — призна Каеде удивена. Тя по-скоро би се усъмнила, че Шизука ще може да вдигне тоягата, камо ли да допусне, че ще я върти с такава сила и вещина.
Шизука се изкиска отново и под удивения поглед на Каеде от съсредоточен в действията си воин отново се превърна в лекомислена прислужница.
— Господарката Каеде ще види, че наученото не се забравя! Хайде да започваме.
Въпреки топлото лятно утро Каеде почувства студ.
— Ти ли си учителят?
— О, аз знам съвсем малко, господарке. Сигурно и вие знаете толкова. Едва ли има на какво да ви науча.
Но макар Каеде да установи, че наистина си спомня движенията, както и че притежава известни природни дадености плюс преимуществото на ръста си, Шизука далеч превъзхождаше всичките й умения. Към пладне вече беше грохнала, плувнала в пот и кипяща от емоции. Шизука, която в качеството си на прислужница се стараеше всячески да й угоди, бе абсолютно безпощадна като учител. Всеки удар трябваше да бъде изпълнен безупречно — отново и отново — и когато Каеде най-накрая си мислеше, че вече схваща ритъма, Шизука я спираше и вежливо й показваше, че тежестта е пренесена на неправилния крак или че се е оставила открита за внезапен смъртоносен удар, в случай че се бият с мечове.
Накрая й даде знак, че свършват, остави тоягите обратно на рафта, махна маските от лицата на двете и попи с кърпа потта на Каеде.
— Добре. Господарката Каеде е много способна. Скоро ще наваксаме загубеното през годините.
Физическото натоварване, шокът от разкритите умения на Шизука, топлината на утрото, непривичните дрехи — всичко това накуп срина самообладанието на Каеде. Тя сграбчи кърпата, зарови лице в нея и се разтресе в ридания.
— Господарке — прошепна Шизука, — не плачете. Няма от какво да се страхувате!
— Коя си ти всъщност? — изплака Каеде. — Защо се преструваш на такава, каквато не си? Разправяше, че не познаваш владетелката Маруяма!
— Ще ми се да можех да ви кажа всичко, само че още не бива. Но ролята ми е да ви закрилям. Араи ме изпрати с тази цел.
— Значи познаваш и Араи? А по-рано ми каза само, че си от неговия град…
— Така е, само че сме по-близки. Той ви уважава много, смята, че ви е задължен. Когато владетелят Ногучи го прати в изгнание, беше обезумял от гняв. Чувстваше се оскърбен и от недоверието на Ногучи, и от начина, по който владетелят се е отнасял с вас. Когато научи, че ви пращат в Инуяма, за да ви омъжат, уреди да ви придружавам.
— Защо? Там грози ли ме опасност?
— Инуяма е опасно място. Още повече сега, когато Трите провинции са на прага на войната. След като съюзът с Отори бъде уреден чрез вашия брак, Ийда ще нападне Сейшуу на Запад.
В празното помещение слънчевите лъчи падаха косо, пронизвайки вдигнатия от нозете им прах. Зад обезопасените с решетки прозорци Каеде долавяше звука от течащата в каналите вода, виковете на уличните продавачи, смеха на децата. Този свят изглеждаше тъй прост и открит, чужд на зловещите тайни, които се криеха в нейния собствен свят.
— Аз съм само една пионка на дъската — каза тя горчиво. — И вие бихте ме пожертвали със същата готовност както Тохан.
— Не, Араи и аз сме ваши слуги, господарке. Той е дал клетва да ви закриля и аз се подчинявам на неговите нареждания — тя се усмихна и лицето й внезапно оживя от страст.
„Те са любовници“, помисли си Каеде и отново почувства болезнена ревност, че трябва да дели Шизука с някой друг. Искаше й се да попита: „А владетелката Маруяма? Каква е нейната роля в тази игра? И кой е мъжът, избран за мой съпруг?“ Но се страхуваше от отговорите.