— Твърде горещо е, за да продължаваме днес — каза Шизука, взе кърпата от ръцете й и избърса очите й. — Утре ще ви науча как да използвате кинжала — както бяха застанали една до друга, тя добави: — И не си променяйте поведението към мен. Аз съм само ваша прислужница, нищо повече.
— Дължа ти извинение за времето, в което се държах лошо с теб — рече Каеде с неудобство.
— Няма такова нещо! — засмя се Шизука. — Даже сте прекалено милостива. Ногучи може да не са ви научили на нищо полезно, но поне не сте прихванали от жестокостта им.
— Научих се да бродирам — каза Каеде, — само че не можеш да убиеш човек с игла за шев…
— Напротив — възрази Шизука безцеремонно. — Някой ден ще ви покажа как.
Прекараха една седмица в планинския градец в очакване на Отори. Времето ставаше все по-тежко и знойно. Всяка нощ около върховете се събираха облаци, а в далечината просветваха светкавици, но така и не заваля. Всеки ден Каеде се обучаваше на бой с меч и кинжал, като започваше от зори преди жегата и тренираше три часа непрекъснато така, че от лицето и тялото й се лееше пот. Накрая един ден към пладне, докато си плакнеха лицата със студена вода, над обичайните звуци на улицата се разнесоха тропот на конски копита и лай на кучета.
Шизука направи знак на Каеде да се приближи до прозореца.
— Виж! Те са тук! Отори са тук!
Каеде надникна през решетката. Групата конници се приближаваха в тръс. Повечето от тях носеха шлемове и брони, но отстрани яздеше гологлав младеж, немного по-голям от самата нея. Тя видя извивката на скулите му, копринения блясък на косите му.
— Това ли е владетелят Шигеру?
— Не — засмя се Шизука. — Владетелят Шигеру язди най-отпред. Младежът е неговият повереник, господарят Такео.
Тя иронично наблегна на думата господарят, което Каеде щеше да си спомни по-късно, но в този момент почти не обърна внимание на това, тъй като момъкът, чул името си, извърна глава и погледна към тях. Очите му говореха за дълбочина на емоцията, устата му — за чувственост, а чертите му според нея излъчваха жизненост и в същото време тъга, от които в сърцето й припламна нещо, някакво любопитство, примесено с копнеж — чувство, което не можеше да разпознае.
Мъжете отминаха. Когато младежът се скри от погледа й, тя усети, че е изгубила част от себе си. Последва Шизука обратно към странноприемницата като в сън. Когато пристигнаха, вече трепереше като от треска. Неправилно изтълкувала поведението й, Шизука се опита да я успокои.
— Владетелят Отори е добър човек, господарке. Не бива да се страхувате. Никой няма да ви причини зло — Каеде не каза нищо, дори не посмя да отвори уста, тъй като единствената дума, която искаше да изрече, бе „Такео“.
Шизука се опита да я накара да яде — първо супа, за да я сгрее, а после — студена юфка, за да я разхлади, но девойката не можеше да преглътне нито хапка. Шизука я накара да си легне. Каеде трепереше под завивката, очите й блестяха трескаво, кожата й бе суха, а тялото й се извиваше като змия.
В планината трещяха гръмотевици, а въздухът бе наситен с влага.
Обезпокоена, Шизука прати да повикат владетелката Маруяма, която пристигна, следвана от някакъв старец.
— Чичо! — посрещна го Шизука с радостен възглас.
— Какво се е случило? — попита владетелката Маруяма, коленичи до Каеде и постави ръка на челото й. — Тя гори, вероятно е настинала…
— Тази сутрин тренирахме — обясни Шизука. — Видяхме Отори да пристигат и сякаш тогава я връхлетя внезапна треска.
— Можеш ли да й дадеш нещо, Кенджи? — попита владетелката Маруяма.
— Ужасява се от предстоящия брак — прошепна Шизука.
— Мога да лекувам треска, но точно такава — не — усмихна се възрастният човек. — Ще наредя да й приготвят билкова отвара. Чаят ще я успокои.
Каеде лежеше неподвижно със затворени очи. Чуваше ги съвсем ясно, но сякаш говореха от друг свят — онзи, от който бе изтръгната в мига, в който очите й срещнаха погледа на Такео. Тя се надигна, за да изпие чая, подкрепяна от Шизука, която й придържаше главата като на малко дете. След това потъна в неспокоен сън. Събуди се от отекваща в низината гръмотевица. Бурята най-накрая се бе разразила, дъждът се лееше, плющеше звънко по керемидите и миеше каменната настилка. Беше сънувала в ярки образи, но щом отвори очи, сънят мигом изчезна, оставяйки единствено ясното съзнание, че онова, което чувстваше, е любов.