Заля я удивление, после възторг, а накрая ужас. Първоначално си помисли, че ще умре, ако го види отново, а после, че смъртта й е неизбежна, ако не го стори. Сгълча се гневно — как можа да се влюби в повереника на мъжа, за когото трябваше да се венчае? А после си помисли: „Каква венчавка!“ Не можеше да се омъжи за владетеля Отори. Единственият мъж, когото можеше да приеме за свой съпруг, бе Такео. После се улови, че се смее на собствената си глупост. Сякаш някой се женеше по любов. „Връхлетя ме гибел“, хрумна й в един момент, но в следващия си каза: „Как може това чувство да е гибел?“
Когато Шизука се върна, Каеде заяви настоятелно, че вече е добре. И наистина, треската бе отминала, отстъпвайки място на възбуда, от която очите й искряха, а кожата й сияеше.
— Ти си по-красива от всякога! — възкликна Шизука, докато я къпеше и обличаше в робите, приготвени за годежа й, за първата среща с бъдещия й съпруг.
Владетелката Маруяма я поздрави загрижено, поинтересува се за здравето й и с облекчение установи, че се е възстановила. Но докато я следваше към най-хубавата стая в странноприемницата, приготвена за владетеля Отори, Каеде усещаше напрегнатостта на по-възрастната жена.
Чу вътре мъжете да си говорят, докато слугите отваряха вратите, но щом я зърнаха, всички млъкнаха. Тя се поклони, опирайки чело в пода, с ясното съзнание за втренчените в нея погледи, без да смее да вдигне очи към когото и да било от присъстващите. Сърцето й заби неистово, пулсирайки във всяка фибра на тялото й.
— Това е госпожица Ширакава Каеде — представи я владетелката Маруяма. „Гласът й е тъй студен“, помисли си Каеде и за пореден път се запита какво й бе сторила, та да се чувства толкова засегната. — Госпожице Каеде, представям ви владетеля Отори Шигеру — продължи господарката Маруяма, а гласът й бе тъй немощен, че едва се чуваше.
Каеде вдигна глава и седна.
— Владетелю Отори — изрече тя глухо и вдигна поглед към лицето на мъжа, определен да стане неин съпруг.
— Госпожице Каеде — отвърна той галантно. — Разбрахме, че ви е било зле. Оправихте ли се вече?
— Благодаря ви, вече съм добре — тя хареса лицето му, съзирайки благост в погледа му. „Достоен е за репутацията си“, помисли си тя. „Но как да се омъжа за него?“ Почувства, че страните й поруменяват.
— Тези билки винаги помагат — рече мъжът, седнал отляво на владетеля Шигеру. Тя разпозна гласа на възрастния човек, който бе наредил да й приготвят отварата — същият, когото Шизука бе нарекла „чичо“. — Госпожица Ширакава е известна с хубостта си, но действителната й красота далеч надминава очакванията.
Владетелката Маруяма се обади:
— Ласкаеш я, Кенджи. Ако една девойка не е хубава, когато е на петнайсет, тя никога няма да стане красавица.
Каеде усети, че се изчервява още повече.
— Донесли сме дарове за вас — смени темата владетелят Отори. — Те бледнеят пред красотата ви, но, моля, приемете ги в знак на най-искрената ми почит и обичта на клана Отори. Такео!
Стори й се, че той произнася тези думи с безразличие, дори със студенина, и си представи как винаги ще изпитва към нея подобни чувства.
Младежът се изправи. Държеше в ръце красив лакиран поднос, върху който имаше пакетчета, обвити в бледорозов копринен креп с герба на Отори. Коленичи пред Каеде и й ги поднесе. Тя се поклони в израз на благодарност.
— Това е Отори Такео, повереник и осиновен син на владетеля Отори — представи го господарката Маруяма.
Каеде не посмя да го погледне в лицето. Позволи си само да се взре в ръцете му. Бяха с дълги пръсти, ловки и красиво оформени. Цветът на кожата бе нещо средно между мед и чай, а ноктите имаха лек лилав оттенък. Тя почувства напрегнатата му неподвижност, сякаш той непрестанно се вслушваше в нещо.
— Господарю Такео — прошепна тя.
Той все още не беше мъж като онези, които я изпълваха със страх и омраза. Беше неин връстник, косите и кожата му притежаваха същата свежест на младостта. Неудържимото любопитство, което бе изпитала по-рано, я заля отново. Изгаряше от желание да знае всичко за него. Защо го бе осиновил владетелят Отори? Кой бе той всъщност? Каква бе причината за тъгата, която излъчваше? И защо й се струваше, че може да чуе най-съкровените й мисли?
— Госпожице Ширакава — гласът му бе тих, с лек полъх от Изтока.
Налагаше се да го погледне. Вдигна очи и срещна погледа му. Той се взря в нея почти слисан и тя почувства как между тях прескочи нещо, сякаш по някакъв начин се бяха докоснали през пространството, което ги разделяше.