Времето не беше подходящо за пътуване, тъй като това бяха най-горещите дни на лятото, но трябваше да пристигнем в Инуяма преди началото на празника на мъртвите. Не се отправихме по прекия път към Ямагата, а поехме на юг към Цувано — понастоящем града, който бе преден пост в земите на Отори на запад. Там щяхме да се срещнем с бъдещата невеста и спътниците й, там щеше да се състои и годежът. После щяхме да навлезем в територията на клана Тохан и да поемем по пощенския път при Ямагата.
Въпреки горещината пътуването ни до Цувано бе безметежно и приятно. Бях се отървал временно от уроците на Ичиро и от тежките тренировки. Беше като отдих да яздиш в компанията на Шигеру и Кенджи и за няколко дни всички ние сякаш бяхме сложили настрана съмненията и опасенията относно онова, което ни предстоеше. Дъждът спря, макар че цяла нощ над хребетите проблясваха светкавици, обагряйки облаците в синьо-виолетово. Горите наоколо ни обгръщаха с море от пищна лятна зеленина.
Навлязохме в Цувано по пладне, тъй като бяхме станали призори, за да изминем тази последна част от пътя. Съжалявах, че пристигаме, тъй като знаех, че това е краят на удоволствията в безгрижното ни пътуване. Цувано се огласяше от песен на вода, тъй като покрай улиците му минаваха канали, гъмжащи от охранени златисти и червени шарани. Намирахме се близо до странноприемницата, когато изведнъж над бълбукането на водата и глъчката на оживения град чух ясно името си, произнесено от женски глас. Идваше откъм дълга ниска постройка с бели стени и решетъчни прозорци, нещо като зала за бойни практики. Знаех, че вътре има жени, но не можех да ги видя и за момент се запитах какво ли правят там и защо й бе на едната да споменава моето име.
Когато стигнахме до странноприемницата, чух същата жена да говори в двора. Разбрах, че това е личната прислужница на госпожица Ширакава, а от нея научихме, че бъдещата годеница не се чувства добре. Кенджи отиде да я види и се върна обзет от неутолимо желание да опише красотата й с подробности, но се разрази буря и опасявайки се, че гръмотевиците ще уплашат конете, си спестих възторжените му излияния и побързах към конюшните. Не исках да слушам за красотата й. Ако изобщо я допусках в мислите си, то бе с неприязън заради ролята, която й бе отредена в заложения за Шигеру капан.
След известно време Кенджи дойде при мен в конюшните и доведе със себе си прислужницата. Тя имаше вид на симпатично, добродушно и лекомислено момиче, но още преди да ми се усмихне не особено почтително и да се обърне към мен с „братовчеде“, вече я бях разпознал като член на Племето.
Тя вдигна ръце и ги опря до моите.
— И аз съм Кикута по майчина линия, само че Муто по бащина. Кенджи ми е чичо.
Ръцете ни си приличаха по форма, с удължени пръсти и с една и съща права линия, пресичаща дланта.
— Това е единственият белег, който съм наследила — отбеляза тя печално. — Останалата част от мен е Муто.
Също като Кенджи тя притежаваше способността да променя външността си, тъй че човек никога да не е сигурен, че я е разпознал. Първоначално си помислих, че е много млада, но после разбрах, че е на трийсет и има двама синове.
— Господарката Каеде е по-добре — каза тя на Кенджи. — Чаят ти й помогна да поспи и сега вече настоява да става.
— Претоварила си я — отбеляза Кенджи с усмивка. — И то при тази жега!? — а на мен обясни: — Шизука обучава госпожица Ширакава на бой с меч. Може да се позанимава и с теб. Този дъжд ще ни задържи тук с дни — а към нея добави: — Току-виж си успяла да го научиш на малко безпощадност. Ето какво му липсва.
— Подобно качество не се възпитава — отвърна Шизука. — Или го имаш, или го нямаш.
— Тя го има — обърна се към мен Кенджи. — Стой й от дясната страна!
Аз не реагирах. Подразних се, че Кенджи изтъква слабостите ми пред жена още при запознанството ни. Стояхме под стрехите на конюшните, дъждът барабанеше по каменната настилка пред нас, а зад гърба ни конете потропваха с копита.
— Често ли я втриса така?
— Съвсем не. Случва й се за пръв път. Но тя няма сили. Почти не се храни, спи лошо. Притеснява се за предстоящата сватба и за семейството си. Майка й е на смъртно легло, а тя не я е виждала от седемгодишна.