— Привързала си се към Каеде — отбеляза Кенджи с усмивка.
— Да, макар че съм с нея само защото Араи ме помоли.
— Не съм виждал по-красива девойка — призна Кенджи.
— Чичо! Ти наистина си очарован от нея!
— Сигурно остарявам — рече той. — Жал ми е за нея заради окаяното й положение. Както и да се развият нещата, тя ще е губеща…
Над главите ни тресна оглушителна гръмотевица. Конете се изправиха на задните си крака и както бяха вързани, взеха да се мятат на всички страни. Аз се втурнах да ги усмиря. Шизука се върна в странноприемницата, а Кенджи тръгна да търси банята. Видях ги отново едва привечер.
По-късно, изкъпан и пременен в официално кимоно, отидох при владетеля Шигеру, който се готвеше за първата среща с бъдещата си невеста. Бяхме купили дарове и сега ги извадихме от кутиите заедно с вещите от лаково дърво, които бяхме донесли. Един годеж трябва да е радостно събитие, предполагам, макар че самият аз никога не бях присъствал на такова тържество. Този обаче ми се струваше наситен с напрежение и изпълнен с лоши предзнаменования.
Владетелката Маруяма ни поздрави, все едно едва се познавахме, но очите й почти не се откъсваха от лицето на Шигеру. Стори ми се остаряла, откакто я бях видял за първи път в Чигава. Не бе загубила от хубостта си, но страданието бе оставило тънки бразди по лицето й. Двамата с Шигеру изглеждаха твърде сдържани както един към друг, така и към всички останали, особено към госпожица Ширакава.
Нейната красота ни накара да онемеем. Въпреки проявения от Кенджи ентусиазъм по-рано изобщо не бях подготвен за такава хубост. Тогава си помислих, че разбирам страданията на владетелката Маруяма — поне част от тях сигурно са били от ревност. Как би могъл някой мъж да откаже да притежава такава красота? Никой не би обвинил Шигеру, ако я приемеше — така би изпълнил дълга си към чичовците си и изискванията на съглашението. Но бракът щеше да лиши владетелката Маруяма не само от мъжа, когото обичаше от години, а и от най-силния й съюзник.
Подводните течения в стаята ме караха да се чувствам неловко и нелепо. Видях болката, която студенината на владетелката Маруяма причини на Каеде, видях как поруменяха страните й, от което кожата й стана още по-красива. Чувах биенето на сърцето й, ускореното й дишане. Тя не поглеждаше никого от нас, беше свела очи към пода. И си помислих: „Толкова е млада и толкова ужасена.“ Тогава тя вдигна поглед и за миг очите й срещнаха моите. Почувствах я като човек, който се дави в реката — протегнех ли й ръка, можех да я спася.
— И така, Шигеру, сега ти се налага да избираш между най-могъщата жена в Трите провинции и най-красивата — каза Кенджи по-късно, докато седяхме и си приказвахме след много пресушени стъкленици вино. Тъй като, изглежда, дъждът щеше да ни задържи в Цувано още няколко дни, нямаше защо да си лягаме рано, за да станем преди разсъмване. — Трябваше и аз да се родя господар…
— Ти си имаш жена, да беше останал при нея — отвърна Шигеру.
— Съпругата ми я бива в готвенето, само че има зъл език, дебела е и мрази да пътува — отбеляза с недоволство Кенджи.
Аз не казах нищо, но се засмях в себе си, тъй като вече знаех как той се възползваше от отсъствието на жена си — ходеше в квартала на удоволствията. Кенджи продължи да се шегува — според мен с една по-дълбока цел да предизвика Шигеру към откровение, но господарят продължи да отговаря в същия дух, все едно действително празнуваше своя годеж. Аз заспах, замаян от виното, под звуците на дъжда, който трополеше по покрива, стичаше се по водосточните улеи и плющеше по каменната настилка на двора. Каналите преливаха, а в далечината чувах песента на реката, която преминаваше във вик и се втурваше устремно надолу по планинския склон.
Събудих се посред нощ и тутакси разбрах, че Шигеру не е в стаята. Вслушах се и долових гласа му, който говореше нещо на владетелката Маруяма тъй тихо, че никой освен мен не би могъл да го чуе. Бях ги чул да разговарят по същия начин преди близо година в една друга странноприемница. Обзе ме ужас от риска, който поемаха, и бях удивен от силата на любовта им, която ги зареждаше чрез такива редки срещи.
„Той никога няма да се ожени за Ширакава Каеде“, помислих си, но не бях наясно дали това прозрение ме зарадва, или разтревожи.
Бях изпълнен със смут и останах да лежа буден до зазоряване. Утрото бе сиво и влажно, без каквито и да било признаци за оправяне на времето. Необичайно ранен тайфун, връхлетял западната част на провинцията, бе причинил порои и наводнения, бе отнесъл мостове и залял пътища. Всичко тънеше във влага и мирис на плесен. Оказа се, че два коня са с възпалени сухожилия и отекли колене, а един от конярите бе ритнат в гърдите. Наредих да приготвят лапи за конете и повиках лекар да прегледа коняря. Довършвах късната си закуска, когато Кенджи дойде да ми напомни за упражненията по бой с меч. Това бе последното нещо, което ми се правеше.