Сякаш за пореден път изгубих дар слово. Знаех, че трябва да обсъдим причината, накарала Шигеру да ме издири и да ми спаси живота, но не можех да се накарам да говоря тъй открито за подобни неща. Усетих как в мен се надига мракът на племенната ми природа. Останах безмълвен, застинал в очакване.
Шигеру каза:
— Знаех, че няма да намеря покой под Небесата, докато убийците на брат ми са живи. Смятах, че господарят им е пряко отговорен за действията им. А междувременно обстоятелствата се бяха променили. Скарването на Араи с Ногучи означаваше, че Сейшуу отново имат интерес да сключат съюз с Отори срещу Ийда. Всичко сочеше към едно-единствено заключение — че е дошло време да бъде убит!
Щом чух думите му, в мен бавно взе да се надига вълнение. Спомних си момента в моето село, когато реших, че няма да умра, а ще живея и ще диря отмъщение — онази нощ в Хаги под зимната луна, когато разбрах, че притежавам способността и волята да убия Ийда. Почувствах тръпки на истинска гордост, че владетелят Шигеру ме бе издирил за тази цел. Всички нишки на живота ми сякаш водеха натам.
— Моят живот е ваш — рекох. — Ще направя каквото пожелаете.
— Искам от теб да извършиш нещо изключително опасно, почти невъзможно. Ако избереш да не го сториш, можеш да тръгнеш с Кенджи още утре. Всички дългове помежду ни са уредени. Никой няма да си помисли лошо за теб.
— Моля ви, не ме обиждайте — рекох и го разсмях.
Чух стъпки в двора и нечий глас на верандата.
— Кенджи се върна.
След малко той влезе в стаята, следван от една прислужница, която носеше прясно приготвен чай. Той ни огледа, докато тя го сипваше в купичките, и щом си тръгна, отбеляза:
— Изглеждате като съзаклятници. Какво кроите двамата?
— Говорим за посещението в Инуяма — отвърна Шигеру. — Споделих с Такео намеренията си. Той идва с мен по своя собствена воля.
Изражението на Кенджи се промени.
— За да намери там смъртта си — промърмори.
— Може би не — отвърнах лекомислено. — Не се хваля, но ако някой може да се добере до Ийда, това съм аз.
— Ти си още момче — изсумтя учителят ми. — Вече го казах на Шигеру. Той знае възраженията ми по този безразсъден план. Ето какво ще ти кажа. Наистина ли смяташ, че ще успееш да убиеш Ийда? Той е преживял повече опити да бъде премахнат, отколкото проститутки съм посещавал. А ти дори още не си убивал! На това отгоре има голяма вероятност да бъдеш разпознат или в столицата, или някъде по пътя. Смятам, че твоят уличен търговец се е разприказвал. Не беше случайност, че Андо се появи в Хаги. Дошъл е да провери слуховете и те видя с Шигеру. Допускам, че Ийда вече знае кой си и къде си. Вероятно ще те арестуват веднага щом се озовете на територията на клана Тохан!
— Не и ако е с мен като законен Отори, който пристига да сключи приятелски съюз — обади се господарят. — Както и да е, аз му казах, че е свободен да тръгне с теб. Той сам избра да ме придружи.
Стори ми се, че долових в гласа му нотка на гордост. Обърнах се към Кенджи:
— И дума не може да става да замина. Трябва да отида в Инуяма. И бездруго имам собствени сметки за уреждане.
Той въздъхна силно.
— В такъв случай предполагам, че ще дойда с вас.
— Времето се оправи. Утре можем да продължим пътя си — отбеляза Шигеру.
— Има и още нещо, което трябва да ти кажа, Шигеру. Учуди ме, че толкова време си успял да запазиш в тайна връзката си с владетелката Маруяма. В банята обаче чух нещо… една шега, която ме кара да смятам, че вашата история вече не е тайна.
— Какво си чул?
— Момичето там триеше гърба на един мъж и той й каза, че владетелят Отори бил в града с бъдещата си невеста, а то отвърна: „И с настоящата“. Мнозина се засмяха, все едно бяха схванали намека й, след което продължиха да говорят за владетелката Маруяма и желанието, което Ийда изпитвал към нея. Разбира се, ние все още се намираме в земите на Отори. Хората изпитват към теб искрено възхищение и този слух им харесва. Той вдига репутацията на Отори и е като нож в ребрата за Тохан. Още една причина да се разпространява, докато накрая стигне до ушите на Ийда.
Виждах лицето на Шигеру на приглушената светлина на лампите. То придоби странно изражение. Стори ми се, че разчетох в него гордост и в същото време съжаление.