Аз бях мълчалив както в дните, когато не можех да говоря. Вслушвах се в откъслечните разговори, които подобно на сламки указваха посоката на вятъра. Но в земите на Тохан хората бяха сдържани и затворени. Те знаеха, че навсякъде гъмжи от шпиони, че и стените имат уши. Дори когато се напиваха през нощта, Тохан го правеха тихо за разлика от шумните веселби, които съпровождаха пиршествата на Отори.
Не се бях озовавал тъй близо до тройния дъбов лист от деня на клането в Мино. Стоях със сведен поглед и извърнато лице от страх, че ще видя някого или ще бъда разпознат от някого, който е участвал в опожаряването на моето село и в убийството на близките ми. Използвах прикритието на художник, често вадех четките и мастилницата. Отделих се от истинската си същност, станах мил, чувствителен и свенлив младеж, който почти не говореше и стоеше в сянка. Единственият, към когото се обръщах, бе моят учител. Кенджи бе станал свит и свенлив също като мен, като съзнателно се стараеше да не се набива в очи. От време на време двамата разговаряхме тихо за калиграфия или за стила на рисуване на материка. Мъжете от клана Тохан ни удостоиха с презрението си и почти не ни забелязваха.
За мен престоят ни в Цувано наподобяваше смътен спомен за сън. Нима боят с мечове се бе състоял? Наистина ли двамата с Каеде бяхме връхлетени и обжарени от любов? През следващите няколко дни почти не я видях. Дамите бяха настанени в различни къщи и се хранеха отделно. Не ми беше трудно да се държа така, както смятах, че съм длъжен, все едно тя не съществуваше, но чуех ли гласа й, сърцето ми забиваше лудо, а през нощта образът й пламтеше зад спуснатите ми клепачи.
Първата вечер Абе не ми обърна внимание, но на втората, след като бе приключил с храната, а изпитото вино бе засилило войнствеността му, той се втренчи в мен продължително и после се обърна към Шигеру:
— Това момче… е ваш роднина, предполагам?
— Син на далечен братовчед на майка ми — отвърна Шигеру. — Вторият по възраст от неколцина, понастоящем всички сираци. Майка ми все искаше да го осинови и след смъртта й аз осъществих намерението й.
— И сте се сдобили с един мухльо — засмя се Абе.
— Може би, колкото и да ми е тъжно — съгласи се Шигеру. — Но той има други таланти, които са от полза. Бива го по смятане и писане, притежава и някои умения на художник — в тона му звучаха примирение и разочарование, все едно за него аз бях нежелано бреме, но знаех, че всеки подобен коментар целеше единствено да изгради новия ми образ. Стоях със сведен поглед и не отронвах нито дума.
Абе си наля още вино и отпи, като ме наблюдаваше над ръба на купичката. Очите му бяха малки и дълбоко разположени върху сипаничаво лице с груби черти.
— Без особена полза в тези времена!
— Несъмнено вече можем да очакваме мир, след като нашите два клана вървят към сключване на съюз — рече тихо Шигеру. — Възможно е да предстои нов разцвет на изкуствата.
— Мир с клана Отори може би. Те ще отстъпят без бой. Но сега кланът Сейшуу ни създава неприятности, подтикван от онзи предател Араи.
— Араи ли? — попита Шигеру.
— Бивш васал на Ногучи, от Кумамото. Земите му са редом със земите на годеницата ви. Цяла година набира хора. Ще трябва да го смажем преди зимата — Абе отпи отново. Върху лицето му се прокрадна изражение на злобна насмешливост, от което устата му се изви още по-жестоко. — Араи убил мъжа, който според слуховете се опитал да насили госпожица Ширакава, а после се засегнал, когато владетелят Ногучи го пратил в изгнание — той извъртя глава към мен, подтикван от интуицията на пияницата. — Обзалагам се, че никога не си убивал човек, нали, момче?
— Не, господарю Абе — отвърнах. Той се засмя. Усетих насилника в него, при това съвсем близо до повърхността. Не исках да го предизвиквам.
— А ти, старче? — обърна се той към Кенджи, който в ролята си на невзрачен учител отпиваше с наслада от виното си. Изглеждаше позамаян, но всъщност бе много по-трезв от Абе.
— Макар и мъдреците да ни учат, че благородникът може… наистина трябва… да мъсти за смъртта — каза той, извисявайки глас в приповдигната благочестивост, — аз никога не съм имал причина да предприемам подобно крайно действие. От друга страна, Просветленият учи своите последователи да се въздържат от отнемане на живота на което и да е живо същество, поради което ям само зеленчуци — той отпи с признателност и напълни отново купичката си. — За щастие оризовото вино също се включва в тази категория.