— Нямате ли воини в Хаги, та пътувате с такива спътници? — изсмя се презрително Абе.
— Предполага се, че отивам на венчавката си — отвърна Шигеру миролюбиво. — Трябва ли да съм по-добре подготвен за битка?
— Един мъж винаги трябва да бъде подготвен за битка — излая Абе, — особено когато бъдещата му невеста има репутацията на вашата. Наясно сте с нея, предполагам? — той поклати грамадната си глава. — Все едно да ядеш таралежова риба — една-единствена хапка може да те убие. Това не ви ли тревожи?
— А трябва ли? — Шигеру си наля още вино и отпи.
— Е, тя е възхитителна, признавам. Струва си!
— Госпожица Ширакава не представлява заплаха за мен — отбеляза Шигеру и остави Абе да разправя за подвизите си по време на походите на Ийда на Изток. Аз слушах хвалбите му и се опитвах да уловя слабостите му. Вече бях решил, че ще го убия.
На следващия ден пристигнахме в Ямагата. Градът бе тежко поразен от бурята, с много жертви и огромни загуби на реколта. Голям почти колкото Хаги, той бе някогашният втори град във владението на Отори, преди да бъде отстъпен на клана Тохан. Крепостта бе построена отново и предоставена на един от васалите на Ийда. Но повечето от жителите на града продължаваха да се смятат за Отори и присъствието на владетеля Шигеру бе още една причина за вълнения. Абе се беше надявал да е в Инуяма преди празника на мъртвите и беше бесен, че е принуден да остане в Ямагата. Смяташе се, че всяко пътуване преди края на празника освен до храмове и светилища носи нещастие.
Шигеру бе обзет от скръб, озовавайки се за първи път на мястото, където Такеши бе намерил смъртта си.
— Видя ли някой Тохан, всеки път си задавам въпроса, дали не е бил един от тях — призна ми той късно същата нощ. — И си представям как извършителите и досега се питат защо все още не са наказани, и ме презират, че съм ги оставил живи. Ще ми се да ги изколя до един!
Никога досега не го бях виждал да губи търпение.
— Тогава никога няма да се доберем до Ийда — отвърнах. — А само така ще постигнем възмездие за всички оскърбления, с които ни засипват Тохан.
— Твоето учено „аз“ трупа все повече мъдрост — каза той с леко разведрен глас. — Мъдрост и самообладание.
На следващия ден отиде с Абе в замъка, за да бъде официално посрещнат от местния владетел. Върна се още по-тъжен и по-обезпокоен от когато и да било.
— Тохан търсят начин да пренасочат вълненията, като обвинят Скритите за причинените от бурята бедствия — съобщи ми той накратко. — Шепа злочести търговци и земеделци са били изобличени и арестувани. Някои от тях са починали от изтезания. Четирима са провесени отвън на крепостната стена. Вече три дни са там.
— Живи ли са още? — прошепнах настръхнал.
— Може да издържат седмица, че и повече — отвърна Шигеру. — А през това време гарваните кълват живата им плът.
Веднъж разбрал, че са там, нито за миг не преставах да ги чувам — на моменти тихи стенания, друг път немощни писъци, съпроводени през деня от постоянния грак на гарвани и плясък на крила. Чувах ги цялата нощ и на другия ден, а после настъпи първата нощ от празника на мъртвите.
Тохан наложиха вечерен час на градовете си, но фестивалът следваше по-стари традиции и ограничението бе отместено в полунощ. Щом падна мрак, напуснахме странноприемницата и се сляхме с тълпите от хора, които се стичаха първо към храмовете, а после — към реката. Всички каменни фенери покрай водещите към светилищата пътеки бяха запалени; върху надгробните камъни бяха сложени свещи, чиито мигащи светлинки хвърляха странни сенки, превръщащи телата в мършави силуети, а лицата — в черепи. Тълпата се движеше постоянно и мълчаливо, все едно самите покойници бяха излезли от земята. Беше лесно да се загубиш в нея, както и да се измъкнеш от зорките ни пазачи.
Нощта бе тиха и топла. Отидох с Шигеру до брега и двамата сложихме запалени свещи да се носят по реката върху крехки малки лодки, отрупани с приношения за мъртвите. Храмовите камбани биеха, над мудните кафяви води се носеха песни и монотонни слова. Наблюдавахме как светлинките се отдалечават надолу по течението с надеждата, че мъртвите ще бъдат утешени и ще напуснат в покой света на живите.