Ийда изкриви устни в усмивка. Чувствах доволството, което изпитваше от създаденото положение. Засега не възнамеряваше да стига до убийство, смяташе да си поиграе с нас още малко. Нямаше къде да избягаме, бяхме толкова навътре в територията на Тохан, постоянно под наблюдение и само с двайсет наши воини. Не се съмнявах, че замисълът му е да премахне и двама ни, но първо щеше да се наслади на удоволствието, че държи в ръцете си отколешния си враг.
Той продължи разговора с подробностите около сватбата. Под привидната вежливост долавях презрение и ревност.
— Госпожица Ширакава е повереница на владетеля Ногучи, моя най-възрастен и най-доверен съюзник.
Не спомена нищо за поражението на Ногучи от Араи. Дали все още не бе научил за него, или смяташе, че ние не знаем?
— Владетелят Ийда ми оказва голяма чест — отвърна Шигеру.
— Е, беше крайно време да сключим мир с клана Отори — Ийда помълча известно време и после продължи: — Тя е красиво момиче, но се ползва с печална слава. Надявам се, че това не те тревожи.
Откъм васалите се долови едва забележимо раздвижване — не беше същински смях, просто отпускане на лицевите мускули в многозначителни усмивки.
— Смятам, че слуховете са неоправдани — отвърна Шигеру с безстрастен тон. — И докато съм тук в качеството си на гост на владетеля Ийда, не изпитвам ни най-малка тревога.
Усмивката на Ийда се стопи и той се навъси. Предположих, че изпитва разяждаща ревност. Вежливостта и себеуважението не би трябвало да му позволят да каже онова, което последва, но не се оказа така.
— И за теб се носят разни слухове — отсече той. Шигеру повдигна вежди, но остана безмълвен. — Дългогодишна връзка, таен брак — подхвана Ийда арогантно.
— Владетелят Ийда ме учудва — заяви Шигеру хладно. — Не съм толкова млад. Естествено е да съм познал много жени…
Ийда успя да се овладее и изсумтя в отговор, но очите му пламтяха от злоба. Бяхме отпратени с привидна любезност, като единствените думи на Ийда бяха:
— Очаквам с нетърпение да се видим след три дни на брачната церемония.
Когато се върнахме при хората си, те вече бяха изнервени и обзети от раздразнение, принудени по време на отсъствието ни да търпят подигравките и заплахите на Тохан. Никой от двама ни не проговори, докато яздехме надолу по улицата със стъпалата и преминавахме през първата порта. Аз бях погълнат от усилието да запомня колкото се може повече от заобикалящите ни подробности. В сърцето ми бушуваха неутолима омраза и ярост към Ийда. Щях да го убия като отмъщение за миналото, за наглото му поведение към господаря Отори… и защото не го ли сторех същата нощ, той щеше да убие и двама ни.
Когато поехме обратно към къщата, гаснещият слънчев диск вече захождаше. Вътре ни очакваше Кенджи. В помещението се долавяше лек мирис на изгоряло. В наше отсъствие бе унищожил съобщенията от владетелката Маруяма. Сега ни погледна изпитателно и попита:
— Разпознаха ли Такео?
Шигеру събличаше официалната роба.
— Имам нужда от вана — рече той и се усмихна, сякаш започваше да се разтоварва от железния самоконтрол, който си бе наложил. — Можем ли да говорим свободно, Такео?
Откъм кухнята долитаха шумовете, които съпровождаха приготвянето на вечерята. От време на време по пътеката преминаваха стъпки, но градината беше пуста. Чувах стражите при главната порта. Чух и как едно от момичетата им отнесе купички с ориз и супа.
— Ако шепнем.
— Трябва да говорим бързо. Приближи се, Кенджи. Да, разпознаха го. Ийда е изпълнен с подозрения и страхове. Ще удари всеки миг.
Кенджи каза:
— Ще го отведа незабавно. Мога да го скрия в града.
— Не! — отсякох. — Тази нощ отивам в крепостта.
— Това е единственият ни шанс — прошепна Шигеру. — Трябва първи да нанесем удар.
Кенджи ни изгледа и въздъхна дълбоко.
— Тогава ще дойда с теб.
— Ти винаги си ми бил добър приятел — каза тихо Шигеру. — Не е необходимо да си рискуваш живота.
— Не за теб, Шигеру, а за да държа под око Такео — отвърна Кенджи. На мен каза: — По-добре погледни още веднъж стените и рова преди полицейския час. Ще дойда с теб. Вземи си материалите за рисуване. Ще има интересна игра на светлината върху водната повърхност.