Опита се да приеме смело тази мисъл, но не можеше да се преструва пред себе си — бе само на петнайсет години, не искаше да умира, искаше да живее и да бъде с Такео.
Знойният ден бавно преваляше, залязващото слънце хвърляше зловещи кървави отблясъци над града. Каеде бе уморена и неспокойна, копнееше да се отърве от пластовете роби, които носеше, копнееше за хладината и мрака на нощта и в същото време се ужасяваше от следващото утро и идващия ден.
— Владетелите Отори дойдоха днес в замъка, нали? — попита тя, полагайки усилия гласът й да прозвучи безстрастно.
— Да, владетелят Ийда ги прие — Шизука се поколеба и Каеде почувства погледа й върху себе си, съжалението й. — Господарке… — продължи слугинята и млъкна.
— Какво има?
Внезапно Шизука заговори жизнерадостно за сватбени одежди; отвън покрай стаята минаха две прислужници и от стъпките им подът запя. Когато звуците заглъхнаха, Каеде попита:
— Какво се канеше да ми кажеш?
— Помните ли, когато ви споменах, че можете да убиете човек с игла? Сега ще ви покажа как. Човек не знае, може да ви се наложи — тя извади една на вид обикновена игла, но когато я взе в ръка, Каеде си даде сметка, че е по-здрава и тежка, истинско миниатюрно оръжие. Шизука й показа как да трябва да я забие в окото или във врата на противника. — Сега я скрийте в подгъва на ръкава си. Внимавайте да не се убодете.
Каеде потръпна, отвратена и в същото време запленена.
— Не знам дали бих могла да го сторя…
— Вие намушкахте човек в яростта си — припомни й Шизука.
— Значи… знаеш?
— Араи ми каза. Хората не подозират на какво са способни, обладани от ярост или от страх. Не се разделяйте с ножа си. Ще ми се да имахме мечове, но са твърде неудобни за криене. Ако се стигне до битка, най-добре е да убиеш врага колкото се може по-бързо, и да му вземеш меча.
— Какво ще стане? — попита Каеде.
— Ще ми се да можех да ви кажа всичко, но е твърде опасно за вас. Просто искам да сте подготвена…
Каеде отвори уста да попита още нещо, но Шизука измърмори:
— Трябва да мълчите — не ме питайте нищо и не говорете с никого. Колкото по-малко знаете, толкова по-малка ще е опасността, която ви застрашава.
Каеде получи скромна стая в края на резиденцията непосредствено до голямото помещение, в което бяха жените с владетелката Маруяма и дъщеря й. И двете помещения имаха излаз към градината, разположена по протежение на южната страна на резиденцията. Каеде чуваше плисък на вода и лекото шумолене на дърветата. През цялата нощ усещаше бдителността на Шизука. Веднъж даже се надигна в постелите и съзря момичето, седнало с кръстосани крака при вратата, почти невидимо на фона на беззвездното небе. В късните часове се обадиха кукумявки, а на зазоряване откъм реката долетяха крясъците на патици и гъски. Започна да вали.
Тя задряма, заслушана в тях, и се събуди от пронизващия грак на гарвани. Дъждът бе спрял и вече бе горещо. Шизука бе облечена. Щом видя, че Каеде е будна, тя коленичи до нея и прошепна:
— Господарке, трябва да се опитам да говоря с владетеля Отори. Бихте ли станали, за да му напишете писмо… стихотворение или нещо друго? Нужна ми е привидна причина да го посетя отново — после продължи с по-висок глас: — Ще донеса мастило, но моята господарка не бива да бъде тъй нетърпелива. Имате цял ден, за да напишете подходящите стихове.