Выбрать главу

— Какво да напиша? — прошепна Каеде. — Не знам как се пише поезия. Никога не съм се учила.

— Няма значение, нещо за съпружеската любов, за мандаринските патици, символ на верността, такива неща…

Каеде би предположила, че Шизука се шегува, но момичето бе напълно сериозно.

— Помогни ми да се облека — изрече тя повелително. — Да, знам, че е рано, но престани да се оплакваш. Трябва незабавно да напиша на владетеля Отори.

Шизука й се усмихна окуражително.

Каеде написа нещо, без да знае дори какво, и с най-силния си глас нареди на Шизука бързо да го отнесе в квартирата на владетеля Отори. Шизука тръгна с привидна неохота и Каеде я чу да се оплаква тихо на стражите, в отговор на което те се засмяха.

Нареди на прислужницата да й донесе чай и когато го изпи, седна, вперила поглед в градината, и се опита да усмири страховете си и да бъде смела като Шизука. От време на време попипваше с пръсти иглата в ръкава си или хладната гладка дръжка на ножа под робата си. Сети се как Шизука я бе учила да се бие по настояване на владетелката Маруяма. Какво очакваха? Чувстваше се като пионка в играта около нея, но поне се бяха опитали да я подготвят и й бяха дали оръжие.

Шизука се върна след около час с отговор от владетеля Отори — стихове, написани с лекота и майсторство. Каеде се втренчи в тях.

— Какво означават?

— Просто извинение. Трябваше да ви напише нещо в отговор.

— Владетелят Отори добре ли е? — попита тя дежурно.

— Да, много и ви очаква с цялото си сърце.

— Кажи ми истината — прошепна Каеде. Взря се в лицето на Шизука, видя колебанието в очите й. — Господарят Такео… е мъртъв?

— Не знаем — Шизука въздъхна дълбоко. — Налага се да ви кажа. Изчезнал е с Кенджи. Владетелят Отори смята, че Племето го е изискало.

— Какво означава това? — тя усети как чаят, който бе изпила по-рано, се раздвижва в корема й, и даже за момент си помисли, че ще повърне.

— Да се поразходим в градината, докато е още хладно — предложи Шизука спокойно.

Каеде се изправи. Имаше чувството, че ще припадне. Усети как по челото й избиват капки пот, студена и лепкава. Шизука я хвана под ръка и я изведе на верандата, коленичи пред нея и й помогна да си обуе сандалите.

Докато вървяха бавно по пътеката сред дърветата и храстите, бълбукането на потока заглушаваше гласовете им. Шизука приближи устни до ухото на Каеде и прошепна бързо и напрегнато:

— Миналата нощ трябваше да има опит за покушение над Ийда. Араи е на петдесетина километра от тук с огромна армия. Воините монаси в Тераяма са готови да превземат град Ямагата. Тохан могат да бъдат победени.

— Какво общо има това с господаря Такео?

— Той бе определен да извърши убийството. Снощи трябваше да се изкатери в крепостта. Но от Племето го прибраха…

— Такео? Наемен убиец? — Каеде изпита желание да се изсмее на това абсурдно твърдение. Но после си спомни мрака, в който Такео бе потърсил убежище, старанието, с което прикриваше ловкостта си. Даде си сметка, че без да е подозирала какво се таи под повърхността, бе усетила, че има нещо повече. Пое си дълбоко въздух в усилие да се овладее. — Кои са Племето?

— Бащата на Такео е бил един от тях, а той самият е роден с необикновени дарби.

— Също като теб — каза Каеде сухо. — И като твоя чичо.

— Много по-големи от нашите — възрази Шизука. — Но си права, ние също сме от Племето.

— Ти си шпионка? Наемна убийца? Затова ли се правиш на моя слугиня?

— Но не се правя, че съм ваша приятелка — отвърна бързо Шизука. — Вече ви казах, че можете да ми имате доверие. Наистина самият Араи ви повери на грижите ми.

— Как да повярвам, когато вече чух толкова много лъжи? — възкликна Каеде и почувства как ъгълчетата на очите й пламнаха.

— Сега ви казвам истината — заяви Шизука тържествено.

За момент Каеде изпадна в шок, който постепенно отмина. Обзе я спокойствие, съзнанието й се проясни.

— Моята сватба с владетеля Отори… била е уредена, за да има основание да пристигне в Инуяма?

— Не от него. Бракът му бе поставен като условие за осиновяването на Такео. Но след като вече бе дал съгласието си, той съзря в това възможност да доведе Такео в крепостта на Тохан — Шизука замълча за момент и после каза много тихо: — Ийда и владетелите Отори може да използват брака с теб като прикритие за смъртта на Шигеру. Това е една от причините, поради които бях изпратена при теб, за да закрилям и двама ви.