— Моята репутация със сигурност винаги е от полза — каза тя горчиво, с пълното съзнание за властта, която мъжете имаха над нея, и за начина, по който я използваха независимо от последствията. Отново й призля.
— Трябва да поседнете за малко — каза Шизука. Храстите бяха отстъпили място на по-открито пространство в градина с гледка над рова и реката към планината отвъд. От другата страна на потока бе построена беседка, която бе поставена така, че да улавя и най-лекия полъх на бриза. Те се отправиха към нея, стъпвайки внимателно по камъните. На пода бяха подредени възглавници и двете седнаха на тях. Течащата вода създаваше усещане за хладина, а сините рибарчета и лястовиците се стрелкаха през беседката, проблясвайки с криле. Във вировете по-нататък растяха лотоси, разтворили своите мораворозови цветове, а досами водата все още цъфтяха тъмносини перуники, чиито листенца бяха почти в един цвят с възглавниците.
— Какво означава „Племето го е изискало“? — попита Каеде, а пръстите й неспокойно потъркваха тъканта под нея.
— Кикута, семейството, към което принадлежи Такео, бяха на мнение, че опитът за убийство ще се провали. Не искаха да го загубят и се намесиха, за да го предотвратят. Чичо ми също участва.
— А ти?
— Не, аз смятах, че поне трябва да се опита. Според мен Такео имаше всички шансове да успее, а докато Ийда е жив, няма да има бунт срещу Тохан.
„Не мога да повярвам, че чувам всичко това“, помисли си Каеде. „Замесена съм в такова предателство. Тя говори за убийството на Ийда с такава лекота, все едно той е селянин или низвергнат от своята класа. Ако някой ни чуе, ще ни изтезават до смърт.“ Въпреки усилващата се жега Каеде потръпна:
— Какво ще правят с него?
— Ще стане един от тях, а животът му ще бъде тайна за нас и за всички.
„Значи никога повече няма да го видя“, помисли си тя.
Откъм пътеката се разнесоха гласове и след малко владетелката Маруяма, дъщеря й Марико и нейната гледачка, съпровождани от Сачие, прекосиха потока и седнаха при тях в беседката. Владетелката Маруяма бе ужасно бледа, а в поведението й се долавяше някаква неясна промяна. Бе загубила част от непоклатимото си самообладание. Тя прати Марико и Ая малко по-нататък да си играят с играчката, която момичето бе донесло със себе си.
Каеде направи усилие да говори нормално.
— Госпожица Марико е прекрасно момиче.
— Не е голяма красавица, но е интелигентна и мила — отвърна майка й. — Прилича повече на баща си. Може да се окаже щастливка. Дори красотата е опасна за една жена. По-добре да не си желана от мъжете — тя се усмихна горчиво и после прошепна на Шизука: — Разполагаме със съвсем малко време. Надявам се, че можем да имаме доверие на госпожица Ширакава.
— Няма да ви издам — обеща Каеде с приглушен глас.
— Шизука, кажи ми какво се случи.
— Такео е прибран от Племето. Това е всичко, което владетелят Шигеру знае.
— Никога не съм предполагала, че Кенджи ще го предаде. Сигурно ударът е бил тежък.
— Шигеру каза, че и бездруго начинанието е било твърде рисковано. Не обвинява никого. Сега основната му грижа е безопасността ви — вашата и на детето.
Първоначално Каеде си помисли, че Шизука говори за дъщеря й Марико, но после забеляза леката руменина по лицето на владетелката Маруяма. Стисна устни и не каза нищо.
— Какво да правим? Да се опитаме ли да избягаме? — с побелели пръсти владетелката Маруяма въртеше трескаво крайчеца на ръкава на робата си.
— Не бива да правите нищо, което може да събуди подозренията на Ийда.
— Значи Шигеру няма да избяга? — гласът на владетелката изтъня като тръстика.
— Предложих му го, но той отказва. Наблюдават го твърде внимателно, а и той чувства, че може да оцелее само ако не проявява и най-малък страх. Трябва да действа така, все едно има пълно доверие на Тохан и на предложения съюз.
— И ще сключи този брак? — повиши тя глас.
— Ще се преструва, че намеренията му са именно такива — рече Шизука предпазливо. — Ако искаме да спасим живота му, и ние трябва да се държим по същия начин.