— За човек, който не е бил обучаван, господарката Ширакава знае много — усмихна се Шизука за момент и Каеде усети, че й олеква на сърцето.
Тя остана край водата през по-голямата част от деня, като хапна съвсем малко. За няколко часа жените от къщата се присъединиха към нея и всички заедно обсъждаха красотата на градините и подробностите по сватбената церемония. Една от тях бе ходила в Хаги и описа града с възхищение, след което разказа на Каеде някои от легендите за клана Отори и шепнешком й обясни за древната им вражда с клана Тохан. Те всички изразиха радостта си, че Каеде ще сложи край на тази вражда, и й описаха колко доволен е владетелят Ийда от предстоящото сключване на съюза помежду им.
Без да знае как да реагира, с ясното съзнание за предателството, което се криеше зад този план за женитба, Каеде потърси убежище в свенливостта и се усмихваше мило, докато лицето я заболя, но не каза почти нищо.
В един момент хвърли поглед встрани и видя самия владетел Ийда да прекосява градината към беседката, придружаван от трима-четирима свои васали. Жените незабавно млъкнаха. Каеде прошепна на Шизука:
— Мисля да се прибера. Заболя ме глава.
— Ще ви среша и ще ви направя масаж на главата — отвърна Шизука и наистина Каеде имаше чувството, че едва понася тежестта на косите си. Под робите усещаше тялото си сгорещено и лепкаво. Копнееше за хладина, за настъпването на нощта.
Но когато си тръгнаха от беседката, владетелят Абе се отдели от групата мъже и се отправи към тях. Шизука тутакси падна на колене, а Каеде му се поклони, макар й не тъй дълбоко.
— Госпожице Ширакава — рече той, — владетелят Ийда желае да разговаря с вас.
Опитвайки се да скрие неохотата си, тя се върна в беседката, където Ийда вече се бе настанил върху възглавниците. Жените се бяха отдръпнали и съзерцаваха реката.
Каеде коленичи на дървения под, сведе глава доземи, усещайки как дълбоките му очи, същински вирове разтопено желязо, се плъзгат по тялото й.
— Можеш да седнеш — отсече той. Гласът му бе груб и учтивите фрази в устата му звучаха нелепо. Почувства погледите на хората му, тежкото мълчание, което вече познаваше, онази смесица от похот и възхищение.
— Шигеру е щастливец — отбеляза Ийда и тя долови заплаха и злоба в смеха на хората му. Мислеше, че той ще й говори за сватбената церемония или за баща й, който вече бе изпратил вест, че няма да може да присъства на сватбата поради болестта на съпругата си. Следващите думи на Ийда я изненадаха. — Доколкото знам, Араи е твой стар познат?
— Запознах се него, докато служеше на владетеля Ногучи — отвърна тя предпазливо.
— И Ногучи го прати в изгнание заради теб — каза Ийда. — Той допусна непростима грешка и заплати сурово за нея. Сега, изглежда, ще ми се наложи да се разправя с Араи на прага на собствения си дом — той въздъхна дълбоко. — Сватбата ти с владетеля Отори идва точно навреме.
Каеде си помисли: „Аз съм едно невежо момиче, отгледано от Ногучи, вярно и глупаво. Не знам нищо за интригите между клановете.“ Постара се да придаде кукленски вид на лицето си и преправи гласа си така, че да звучи като детски.
— Желая да сторя само онова, което владетелят Ийда и баща ми изискват от мен.
— И по време на пътуването си не си чула нищо за действията на Араи? Шигеру не ги ли е обсъждал в някакъв момент?
— Нямам никакви вести от владетеля Араи, откакто напусна имението на владетеля Ногучи.
— И все пак хората говорят, че бил твой голям почитател.
Тя събра смелост да вдигне поглед към него през гъстите си ресници.
— Не мога да нося отговорност за начина, по който ме възприемат мъжете.
За миг погледите им се срещнаха. Неговият бе пронизващ, хищен. Тя усети, че той също я желае както всички останали, възбуден и изкушен от идеята, че обвързването с нея носи смърт.
В гърлото й се надигна отвращение. Помисли си за иглата, скрита в ръкава й, и си представи как я забива в плътта му.
— Така е — съгласи се той, — нито можем да обвиняваме който и да е мъж, че ти се възхищава — после подхвърли през рамо на Абе: — Ти беше прав. Изящна е — сякаш говореше за някакъв бездушен предмет на изкуството. — Вътре ли влизаше? Не ми позволявай да те задържам. Предполагам, че здравето ти е крехко.
— Владетелю Ийда — тя отново се поклони до земята и се оттегли на колене до края на беседката. Шизука й помогна да се изправи на крака и двете се отдалечиха.