Имам и брошурка, ако желаете да научите повече за това.
Този път говореше по-уверено, като че съществуването на Ом си оставаше не съвсем доказано, докато никой разумен човек с широк кръгозор не би се усъмнил в наличието на брошурките.
— Я не почвай! — сряза го Леля и му върна медальона. — Впрочем брат Пердоре нивгаш не е имал нужда от магически накити, за да се разправи с някого, само туй ще река.
— За какво са му талисмани, когато може да им лъха спиртни изпарения? — подхвърли Агнес. — Все едно. Идваш с мен, господин Овес. Няма пак да застана сама пред онзи гаден надут пуяк! И млъкни!
— Ъ-ъ… нищо не съм казал…
— Не говоря на теб, а на… Ти спомена, че си изучавал вампирите, нали? Какво подхожда за вампири?
Свещеникът поумува.
— Ъ-ъ… уютен сух ковчег, големи порции прясна кръв… ъ-ъ… облачно небе… — Гласът му стихна, щом видя как го гледат. — Аха… Зависи точно от кой край са, доколкото си спомням. Юбервалд е обширна страна. Ъ-ъ… обикновено отрязването на главата и забиването на кол в сърцето действат безотказно.
— То си действа на всекиго — промърмори Леля.
— Ъ-ъ… в Сплинц умират, ако им пъхнете монета в устата и им отрежете главата…
— Я гледай, значи не са като нас, обикновените хора — дъднеше Леля и демонстративно извади тефтер да си записва.
— Ъ-ъ… в Клоц умират, ако им пъхнете лимон в устата…
— Туй вече звучи добре.
— …след като сте им отрязали главата. Струва ми се, че в Глиц трябва да напълните устата им със сол, да забиете морков във всяко ухо и после да им отрежете главата.
— Ясно ми е, че е паднала голяма веселба, докато открият всички тия похвати — установи Леля.
— А в долината Ах вярват, че най-добре е главата да бъде отрязана и сварена в оцет.
— Агнес, ще ти трябва още един човек да носи всички тия принадлежности — завъртя глава Леля.
— Но в Кешнкери казват, че трябва да им отрежете пръстите на краката и да забиете пирон в шията им.
— И да им отрежем главата, нали?
— В този случай изглежда не се налага.
— Пръстите на краката са лесна работа — увери го Леля. — Дъртият Въртоскрипец в Скапан Гъз си отряза два с лопатата, без изобщо да се при-целва.
— Разбира се, можете да ги победите и като им откраднете левия чорап — добави Овес.
— Моля? Дали чух добре? — обади се Агнес.
— Вижте, те са патологично прилежни. Някои цигански племена в Борогравия твърдят, че ако от-краднете чорапа на вампир и го скриете някъде, той ще прекара остатъка от вечността в търсене. Не понасят нещо да липсва или да не си е на мяс-тото.
— Не може да се каже, че мнозина вярват в туй — отбеляза Леля.
— О, в някои села се говори, че дори можете да ги замотаете, като хвърляте макови семена по тях. Поддават се на ужасното желание да преброят всяко семе.
— Едва ли ще имаме време дори да попитаме графа за точния му адрес — побърза да напомни Агнес. — Влизаме, измъкваме Маграт и се връща-ме тук, нали? Овес, а ти защо си станал такъв специалист по вампирите?
— Казах ви вече — това беше част от образованието ми. Длъжни сме да познаваме врага, щом ще се опълчваме на злите сили — вампири, демони, вещ…
Той млъкна изведнъж.
— Продължавай — подкани го Леля със сладък като арсеник глас.
— Предполага се, че само ще убеждавам вещиците колко са заблудени — закашля се нервно пасторът.
— Очаквам го с нетърпение — призна си Леля. — Жалко, че нямам огнеупорен корсет. Хайде, тръгвайте… и тримата.
— Трима ли сме? — стресна се свещеникът.
Лявата ръка на Агнес трепна. Колкото и да на-прягаше волята си, дланта се изви нагоре и два пръста се напънаха да се изпружат. Леля забеляза, Овес — не.
— Все едно си имаш гувернантка денем и нощем, а?
— За какво говори тя? — учуди се пасторът.
— Бръщолеви, от старостта е — гръмко отвърна Агнес.
Нагоре по улицата към замъка трополяха волски коли, покрити с чергила.
Агнес и Овес застанаха отстрани на пътя.
Коларите май не обръщаха внимание на зяпачи. Носеха овехтели дрехи не по мярка, но се набиваше на очи, че всеки е вързал на шията си шал, и то толкова стегнато, че би могъл да замества превръзка.
— Или в Юбервалд има епидемия от болни гърла, или под шалчетата са скрити отвратителни ранички от ухапване, хващам се на бас — изсъска Агнес.
— Ъ-ъ… аз знам и какво се предполага за на-чина, по който налагат властта си над хората.
— Да?
— Звучи глупаво, но го имаше в една стара книга.
— Е?
— По-добре се справят с контрола над праволи-нейните хора.