— Праволинейните ли? — недоверчиво повтори Агнес, а край тях се изнизваха още каруци.
— Знам, че не е убедително. Всеки би помислил, че хората със силна воля не се поддават веднага на влияние. Но може би по-голямата мишена се улучва по-лесно. Както се оказа, в някои села изтребителите на вампири първо се напиват до забрава. За да се защитят, нали разбирате? Никой не може да удря с юмрук по мъгла.
„О, значи ние с теб сме мъгла, така ли? — възмути се Пердита. — Като го гледам, той е дори по-рехав…“ Агнес вдигна рамене. По лицата на коларите беше изписано пасторално умиротворение. Разбира се, такова изражение се виждаше нерядко и в Ланкър, но смесено с лукавство, здравомислие и непробиваемо твърдоглавие. А очите на тези мъже сякаш бяха угаснали.
„Като добитък са“ — сподели мнението си Педита.
— Да… — отрони Агнес.
— Моля? — обади се Овес.
— Просто си мислех на глас…
Тя се сети как един-единствен човек успява да подчини стадо крави, а всяка от тях би могла да остави от него мокро петно на земята, ако хрумне. Кравите обаче никога не стигат до такива идеи.
„Току-виж, те наистина са по-висши от нас, сравнение с тях ние сме…“
„Твърде близо си до замъка! — прекъсна Пердита. — Ти също започваш да мислиш кат крава.“ Внезапно Агнес осъзна какво вижда — зад каруците крачеха отряд мъже. Изобщо не прилича на коларите.
„Ето ги и остените за добитъка…“ Носеха подобия на униформи с черно-белия герб на Дьо Сврак, но не бяха от хората, които изглеждат спретнато в униформи. По-скоро имаха вид на типове, които убиват други хора за пари, то дори не за много пари. Иначе казано, изглеждаха като сган, жизнерадостно готова да си направи сандвич от малко кученце. Неколцина се ухилиха похотливо на Агнес, колкото да не пропуснат нещо облечено в рокля.
Зад тях се тътреха още волски коли.
— Леля Ог твърди, че трябва да държим вре-мето за топките — подхвърли Агнес и се стрелна след последната каруца.
— Нима говори така?
— Уви, да. Свиква се.
Тя се хвана за задния канат, издърпа се в каруцата и му махна припряно да я последва.
— Опитвате се да ми направите впечатление ли? — усъмни се Овес, когато тя го изтегли да се качи.
— Не на теб.
В този миг Агнес забеляза, че е седнала на ковчег. Дори бяха два, с подложена наоколо слама.
— Пренасят си и мебелите ли? — учуди се пасторът.
— Ами… мисля, че… може и да не са празни… Тя едва не изпищя, когато Овес свали капака.
Ковчегът се оказа празен.
— Ама че си идиот! А ако имаше някой вътре?
— Вампирите са слаби денем. Всеизвестно е — укори я свещеникът.
— Май… ги усещам… някъде наблизо… — запъна се Агнес.
Трополенето на каруцата се промени, когато колелата се затъркаляха по калдъръма в двора на замъка.
— Да отворим другия и да надникнем.
— Но ако…
Той я избута и вдигна капака, преди тя да възрази.
— И тук няма вампир — установи Овес.
— Но ако имаше и те бе сграбчил за врата?
— Ом е моят щит — заяви пасторът.
— А стига, бе. Колко хубаво си се уредил!
— Дори да ми се присмивате…
— Не ти се присмивам.
— Присмивайте ми се, щом имате такова желание. Но аз съм убеден, че сме се заели с праведно дело. Нали и Сонатон победи Звяра от Батригор в собственото му леговище?
— Не знаех.
— Така е било. Нали и пророк Урдур надделя над Дракона от Слут на Гидралското поле след тридневна битка?
— Едва ли имаме толкова време да…
— А нима чедата Екзекиалови не разгромиха пълчищата Мириломски?
— Да?
— О, значи сте чувала за това?
— Не съм. Виж какво, спряхме току-що. Не горя от желание да ни открият, а ти? Поне не сега. И не тези стражи: Изобщо не ми се сториха приятни хора.
Спогледаха се многозначително над ковчезите и споделиха безмълвно представата си за неизбежното близко бъдеще.
— Няма ли да забележат, че са натежали? — поколеба се Овес.
— Коларите май не са в настроение да забелязват каквото и да било.
Агнес се взря в ковчега. Имаше малко пръст по дъното, иначе беше почти чист, дори беше оборудван с мека възглавница. А на подплатата вътре бяха пришити джобчета.
— Това е най-лесният начин да проникнем вътре — реши тя. — Ти легни в онзи, а аз ще се настаня в този. И… впрочем онези хора, които спомена… Те исторически личности ли са?
— Несъмнено.
— Добре, но не се опитвай да им подражаваш засега, бива ли? Да не станеш и ти историческа личност.
Тя придърпа капака над себе си, но не се отърва от усещането, че наблизо има вампир.
Ръката й докосна едното джобче. Напипа нещо и меко, и бодливо. Пръстите й го проучиха трескаво въпреки ужаса и откриха кълбо вълнена прежда със забучени в него две игли за плетене. Или някой се занимаваше с твърде одомашнена форма на вуду, или просто плетеше чорап.