Но кой плете чорапи в ковчег? Все пак не би имало нищо чудно вампирите също да страдат от безсъние и да се въртят неспокойно по цял ден.
Тя се напрегна, когато вдигнаха ковчега, и се постара да заеме мислите си с налучкване накъде го носят. Чуваше стъпките по калдъръма, после по-плътните звуци по плочите на централната стълба, ехото в голямата зала, внезапно ковчегът се наклони…
Значи в подземията. Е, да, логично, но не и приятно.
„Правиш го само за да ми се изфукаш — бодна я Пердита. — Насилваш се да бъдеш екстровертна и динамична личност.“
„Я да си затваряш устата“ — отвърна Агнес.
Отвън някой нареди:
— Оштавете ги и ше пръждошвайте.
Беше онзи на име Игор. Агнес съжали, че не си взе някакво оръжие.
— Щели да ше отърват от мен, тъй ли? — замърмори гласът на фона на отдалечаващи се стъпки. — Накрая някой ще плаче горчиво. Те ши живеят за кеф, а кой трябва да обикаля и да бърше прахта? Туй ми ше ще да знам. Кой трябва да им вади главите от бурканите ш марината? Кой бърника под леда на реката да ги измъква? И шигурно шъм изтръгнал от телата им повече колове, отколкото шъм изял червеи през живота ши…
В ковчега нахлу светлина.
Игор зяпна Агнес. И Агнес зяпна Игор.
Той се размърда пръв. Усмихна се — и усмивката му беше особено интересна от геометрична гледна точка заради пресичащите я немалко шевове.
— Брей, брей, някой е чел твърде много книжки. Ношите ли ши чешън?
— Цяла торба — излъга тя.
— Напразно. А шветена вода имате ли?
— Цял бидон.
— И тя няма…
Капак от ковчег се стовари върху главата на Игор с изненадващо метален звън. Той полека вдигна ръка да разтърка удареното място и се обърна. Този път капакът го цапардоса по лицето.
— Ох… гадошт — промълви Игор и се свлече. Показа се лицето на Овес, светнало от прилива на адреналин и праведност.
— Поразих го!
— Добре, добре, да се махаме оттук! Помогни ми да стана!
— Моят гняв се стовари върху него като…
— Капакът е тежък, а той никак не е млад. Слушай, играла съм си тук като малка, знам как да стигнем до задната стълба…
— Той не е ли вампир? На такъв ми прилича. За пръв път виждам човек от кръпки…
— Техен слуга е. Моля те, да вървим… — Агнес се закова на място. — Ти можеш ли да направиш светена вода?
— Какво, тук ли?!
— Исках да кажа да я благословиш или да я посветиш на Ом, или… да я кипнеш, за да се пречисти може би.
— Има кратка церемония, с която мога… — Той се сепна. — Правилно! Светената вода възпира вампирите!
— Добре. Тогава ще минем през кухнята.
Огромната кухня беше почти безлюдна. Напоследък и без това нямаше излишно шетане, защото кралската двойка не изискваше по три месни гозби на всяко хранене. В момента тук беше само готвачката госпожа Скорбик, която безметежно разточваше тесто.
— Добър ви ден, госпожо Скорбик — изрече Агнес, като реши, че е най-безопасно да я подмине и да разчита на авторитета на островърхата си шапка. — Само дойдохме да си налеем малко вода, не се безпокойте, знам къде е помпата, но ако имате подръка две празни шишета, много ще ни помогнете.
— Не ми пречите, мила — отвърна готвачката. Агнес спря и се обърна.
Госпожа Скорбик беше прочута с острия си език, особено на тема соеви продукти, котлети от смлени ядки, вегетарианство и зеленчуци, които не може да се варят до получаването на жълта каша. Дори кралят трудно се престрашаваше да пристъпи в нейната кухня, но докато той трябваше да понася единствено гневно мълчание, простосмъртните отнасяха пълната мощ на всеобхватната й гневливост. Госпожа Скорбик беше винаги ядосана, досущ както и планините винаги са грамадни.
Днес тя носеше бяла рокля, бяла престилка, голяма бяла готварска шапка и бяла превръзка на шията си. Освен това изглеждаше… поради липса на по-уместна дума — да я наречем щастлива.
Агнес настойчиво посочи на Овес помпата за вода.
— Намери някакъв съд — изсъска му тихичко и подметна приветливо: — Как се чувствате, госпожо Скорбик?
— Още по-добре, госпожице, след като ме попитахте.
— Предполагам, че сте много заета заради онези гости?
— Така е, госпожице. Агнес се прокашля.
— И какво им… поднесохте за закуска? Огромното розово чело се сбърчи.
— Не помня, госпожице.
— Значи всичко е наред. Овес я докосна по рамото.
— Напълних две шишета и извърших Пречистващия ритуал на Ом над тях.
— Ще свърши ли работа?
— Трябва да имате вяра.
— Благодаря ви, госпожо Скорбик — промълви Агнес. — Моля ви, продължете с… каквото сте започнала.