— Добре, госпожице.
Готвачката пак започна да търкаля точилката. „Много има за похапване по нея — обади се Пердита. — И готвачка, и килер на едно място.“
— Ама че гнусотия! — възкликна Агнес.
— Кое? — не разбра свещеникът.
— О… хрумна ми нещо. Да вървим към задната стълба.
Тук всичко беше гол камък. На всеки етаж от стълбата се влизаше в пообитаваните части от двореца, които също бяха от гол камък, но иззидан далеч по-старателно и покрит с килими и гоблени. Агнес бутна вратата, до която искаше да се добере.
Двама от юбервалдските натрапници се отдалечаваха по коридора, понесли нещо увито в зебло. Изобщо не погледнаха новодошлите, когато Агнес поведе Овес към кралските покои.
Влязоха и завариха Маграт, стъпила на стол. Тя се озърна, а около вдигнатата й ръка се увиваха оцветени дървени звездички и животинки.
— Проклети измишльотини — оплака се тя. — А човек се надява да стане лесно. Здрасти, Агнес. Ще ми държиш ли стола?
— С какво се занимаваш? — попита Агнес. Взря се изпитателно, но не откри превръзка около шията на кралицата.
— Опитвам се да окача тези подвижни фигурки на полилея. Уф… Готово. Но непрекъснато се оплитат! Верънс казва, че за малките деца било много полезно да виждат ярки цветове и разнообразни форми. Така се ускорявало развитието им. Никъде не открих Мили, за да ми помогне.
„Ето ни в замък, претъпкан с вампири, а тя украсява детската стая — предложи своя коментар Пердита. — Няма ли нещо смахнато в тази картинка?“ Незнайно защо Агнес не успя да принуди езика си да избълва предупреждение. Може би причината се криеше в твърде неустойчивия стол под краката на Маграт.
— Малката Есме е само на две седмици — проточи Агнес. — Не е ли рано да я образовате?
— Никога не било рано, казва Верънс. Какво мога да направя за вас?
— Идваме да те помолим да дойдеш с нас. И то веднага.
— Защо? — учуди се Маграт и за облекчение на Агнес най-после слезе от стола.
— Защо ли? Маграт, в замъка има вампири! Цялото семейство Сврак са вампири!
— Не говори глупости, те са много симпатични хора. И тази сутрин си поприказвах с графинята…
— За какво? — настоя Агнес. — Обзалагам се, че не помниш!
— Аз съм кралица, Агнес — напомни укорно Маграт.
— Извинявай, но те бъркат в умовете на хората…
— Например в твоя ли?
— Ъ-хъм, не и в моя. Имам си… аз съм… неподатлива, както се оказа — излъга Агнес.
— А в неговия? — остро попита Маграт.
— Защитен съм чрез вярата си в Ом — заяви Овес.
Маграт изви вежди.
— Нима?
— Така изглежда — вдигна рамене Агнес. Маграт доближи лице към нейното.
— Той не е пиян, надявам се. Носи две пълни бирени бутилки.
— Пълни са със светена вода — прошепна й Агнес.
— Верънс казва, че омнианството му се сторило много разсъдлива и улегнала религия.
И двете се вторачиха в Овес, за да проверят приляга ли му тази догадка.
— Няма ли да тръгваме? — подкани ги той.
— Няма, разбира се! — отсече Маграт. — Това са глупости, Агнес. Аз съм семейна жена и кралица, имам и малко дете. А ти идваш да ми разправяш, че сме приютили вампири! Трябва да се грижа за гостите си и…
— Именно гостите ви са вампири, ваше величество — официално оповести Агнес. — Кралят ги покани!
— Верънс казва, че трябва да постигаме разбирателство с всякакви хора…
— Ние пък казваме, че Баба Вихронрав може да е загазила лошо — прекъсна я Агнес.
Маграт млъкна за миг.
— Колко лошо?
— Леля Ог е много разтревожена. И започна да се зъби. Твърди, че трябвало да се съберем и трите, за да открием Баба.
— Да, но аз…
— Баба си е взела кутията, каквото и да означава това — добави Агнес.
— Онази, която държеше в шкафа ли?
— Да. Леля не поиска да ми каже какво е имало вътре.
Маграт раздалечи дланите си като рибар, показващ големината на недорасла риба.
— Лакираната дървена кутия ли? Толкова голяма?
— Не знам, не съм я виждала. Но Леля май мисли, че е важно. Не ми каза какво е имало вътре — повтори Агнес, в случай че Маграт не е схванала намека.
Кралицата сплете пръсти и се вторачи в пода, хапейки кокалчетата на юмруците си. Когато вдигна глава, лицето й бе застинало в решителна гримаса. Тя посочи Овес.
— Ти! Намери чувал или нещо подобно и изсипи в него всичко от горното чекмедже, вземи цукалото, малката количка… о, да, и плюшените животинки, и торбата с пеленките, и торбата за изцапаните пеленки, и ваничката, и торбата с кърпите, и кутията с играчките, и джунджурийките с пружинки, и музикалната кутийка, и торбата с дрешките… аха, и плетената шапчица. А ти, Агнес, измисли от какво да направим хамут за носене на гръб. По задната стълба ли се качихте? Пак оттам ще излезем.