— Да се смаеш как успяват да се крият, ако ще да са ти пред очите — отбеляза Леля Ог. Тъй са се опазили толкоз години. Разбира се, освен туй са затривали повечето хора, дето са ги зървали.
Грибо кротичко се примъкна под нейния стол.
— И тъй… господа, както излиза, вампирите са ви натирили? — подкачи ги Леля, щом бутилката започна да обикаля гъмжилото.
Предизвика мощен рев, но някак го надвика:
— Дръзвам да ви предложа — що не се заселите в Ланкър?
— Лельо, един момент… — понечи да се намеси Маграт, но по-възрастната вещица я спря с властен жест.
— Има един остров насред езерото — заговори още по-силно. — Там гнездят чаплите. Местенце точно като за вас, а? Има риба колкото щете, пък и можете да ходите на лов в долината.
Сините човечета се скупчиха да се съветват. Едно от тях се озърна.
— Без бъзик? Нема да ни се натрисате, инак че се разлютиме!
— О, ще ви оставим на мира — обеща Леля. — Ама и вие няма да крадете добитък, бива ли?
— Тези ли крадат добитък? — стъписа се Агнес. — Истински говеда ли? И колцина от тях са нужни, за да вдигнат едно?
— Четирима.
— Четирима?…
— По един под всяко копито. Виждала съм ги. Както гледаш някоя крава насред полето да си пасе, изведнъж тревата се размърда, дребен беладжия се провикне „Хоп, хоп!“ и горкото добиче профучава край тебе, без да стъпва на земята. По-яки са от хлебарки, да знаеш. Ако стъпиш върху пикси, най-добре е подметките ти да са много дебели.
— Лельо, не може да им подаряваш острова просто така! — разсърди се Маграт. — Не е твой!
— Не е ничий — напомни Леля.
— Напротив, принадлежи на краля!
— А, неговото е и твое, значи ти им подари ос рова, пък Верънс после ще подпише хартийка. Струва си — увери я Леля. — Ще си плащат наем като не крадат говедата, значи ще сме на печалба. Иначе тукашните крави ще станат страхотни бързаци. И понявгаш ще тичат с опашката напред.
— Без да стъпват на земята ли? — уточни Агнес.
— Схванала си намека!
— Е, тогава… — поумува Маграт.
— Ще имаме и друга полза от тях — сниши глас Леля. — От всичко на света най си падат по битките.
— Чекай, ма, дека го туряш лоченето?
— Добре, де, повече си падат по пиенето — поправи се Леля.
— Не, ма, и трепането!
— Хубаво, хубаво — и по пиенето, и по битките.
— И да гепиме рогати.
— Падат си и по отмъкването на крави — допълни Леля. — Слушай, Маграт, предпочитам да са вътре и да пикаят навън, вместо да са отвън и пикаят навътре, чатна ли? Мнозина са, ще затънем до глезените, дето има една приказка.
— Но какво могат да ни сторят? — не се предаваше Маграт.
— Ами… виж как Грибо се уплаши от тях. И в жълтото, и в перленобялото око на котарака се четеше тревога. Вещиците се постреснаха Веднъж Грибо бе успял да повали елен лопатар в гората. На практика не съществуваше нещо, на което не би се нахвърлил, включително и на масивни сгради.
— Щом е така, защо имат неприятности с вампирите? — усъмни се Агнес.
— Не сме фъркати, ма! Мязаме ли ти на горски духчета? — подигравателно се обади едно синьо човече.
— Не могат да летят — потвърди и Леля.
— Все пак островът е много приятен… — мърмореше Маграт.
— Момиче, мъжът ти реши да се набърка в политиката, затуй затънахме до гуша. За да вземеш, трябва да дадеш. Сега той е един вид болник, а пък ти си кралица и можеш да правиш каквото си искаш, нали? Няма кой да ти заповядва, не съм ли права?
— Да, пред пол…
— Ами дай им тогаз пустия остров и ще имат за какво да се бият. Иначе ще минат, без да питат, през земите ни и пътьом ще ни оставят без добитък. Ако щеш, облечи сделката в засукани приказки и… ето ти пак политика.
— Лельо… — вметна Агнес.
— Ъ?
— Не се ядосвай, но не мислиш ли, че Баба постъпва така нарочно? Стои настрана, за да сме троица и да сторим нещо заедно?
— Че що й е да прави тъй?
— За да стигнем до прозрения, да обединим усилията си и да научим важни истини — изброи Маграт.
Леля поседя изненадана, ръката й с лулата замря пред устата.
— А, не — отрече накрая. — Не ми се вярва Баба да си го мисли, щото туй са абсолютни глупости. Ей, гипчета… нави ключовете за шкафа с пиячката в килера. Бягайте да се веселите, само не пипайте зелените шишета, щото в тях има… Все тая, нищо няма да ви се случи.
Неясно синьо петно изфуча от кухнята.
— Имаме каквото Баба няма — заяви Леля.
— Например? — попита Агнес.
— Маграт си има бебе, аз нямам задръжки. Имаме и тебе.
— И какво ще ви помогна аз?