— За нея говорели, че се къпела в кръвта на двеста девственици. Не ми се вярва — сподели Влад. — Кръвта само на осемдесет девственици прелива и от голяма вана, знам това от Лакримоза.
— И тези незначителни факти са важни — промълви Агнес, подтикната от пристъпа на ужас. — Освен това сигурно е трудно да си намери сапуна, ако го изтърве във ваната.
— Уви, била е убита от разярена тълпа.
— Понякога хората са толкова неблагодарни…
— А този… — премести се свещта — …е моят дядо…
Плешива глава, втренчени очи сред тъмни кръгове. Два зъба като игли, две уши като прилепови криле, дългогодишни нокти…
— Но половината портрет е празно платно! — учуди се Агнес.
— Според фамилната история дъртакът огладнял, докато художникът го рисувал. Подхождал е прекалено безцеремонно към удовлетворяването на потребностите си. Нали виждате кафеникавите петна в долния ляв ъгъл? Колко старомодно! А тук е… хъм, някакъв далечен прадядо, друго не знам за него.
Под тъмния лак на картината едва личеше прегърбена фигура с намек за човка на муцуната. Влад побърза да й обърне гръб.
— Изобщо не приличаме на него, разбира се. Баща ми си обяснява това с еволюцията.
— Всички изглеждат много… могъщи — отбеляза Агнес.
— Вярно. Толкова могъщи, но и толкова тъпи. Баща ми смята, че тъпотата по някакъв начин е свързана с вампирството, сякаш жаждата за прясна кръв върви ръка за ръка с интелектуалните спо-собности на талпа. Баща ми е много нетипичен за вампир. Двамата с майка ми ни възпитаха да бъдем… различни.
— Различни… — повтори Агнес.
— За вампирите не може да се каже, че изповядват семейните ценности. Баща ми твърди, че това е съвсем естествено. Нали разбирате, хората си отглеждат наследници, но ние живеем извънредно дълго, затова вампирът всъщност си отглежда конкуренти. Така че сплотените семейства не се срещат често сред нас.
— Виж ти…
Агнес стискаше шишето със светена вода в джоба си.
— Но баща ми е убеден, че трябва да си помогнем сами, за да се изтръгнем от този порочен кръг на тъпотата. Слагаше в храната ни по мъничко чесън, за да свикнем.
Отрано започна да ни излага на влиянието на различни религиозни символи… Сигурно сме имали най-странните тапети за детска стая в целия свят, да не говоря пък за плаката с Гърти Палавото чесънче… Искам да изтъкна, че силата им поначало се надценява. Дори ни принуждаваше да излизаме и да играем навън през деня. Все ни повтаряше, че каквото не ни убие, ще ни закали…
Ръката на Агнес замахна. Светената вода изхвръкна по спирала от шишето и се разплиска по гърдите на Влад.
Той разпери ръце и закрещя, а водата го намокри целия и започна да се стича в обувките му.
Агнес изобщо не бе очаквала да се справи толкова лесно.
Влад се обърна към нея и намигна.
— Погледнете само какво направихте с жилетката ми! Погледнете, моля ви! Знаете ли как водата поврежда коприната? С нищо не може да се изчисти! Каквото и да опитате, остават петна. — Той се вгледа в скованото й лице и въздъхна. — Май ще е по-добре веднага да се отървем от някои недоразумения, нали? — Плъзна поглед по стената, пресегна се и свали огромен топор с шип. Тикна го в ръцете й. — Вземете го и ми отсечете главата, ако искате. Но нека първо си сваля шалчето. Няма защо да се окървави цялото. Ето, готово. — Нима се опитвате да ми подскажете — разгорещи се Агнес, — че и това е било част от възпита-нието ви? Леки упражнения със сатърче след закуска, а? Отсичаме си главата по мъничко всяка сутрин и когато ни се случи наистина, няма да боли, така ли?
Влад се отегчи.
— Всеки знае, че е общоприето да се отсичат главите на вампирите. Не се съмнявам, че Леля Ог вече щеше да е развъртяла брадвата. Хайде, виждам много мускули в тези ваши ръце…
Тя вдигна топора.
Влад се пресегна изотзад над рамото й и взе оръжието.
— …но една от отличителните ни черти е бързината — довърши изречението и опипа острието. — Дори не е наточено. Скъпа госпожице Нит, може би са необходими непосилни за вас усилия, за да се отървете от нас, не разбирате ли? Проклетият ми дядо нямаше да предложи на Ланкър толкова приемливи условия. В никакъв случай! Нима опустошаваме страната? Не. Нахлуваме ли наси-ла в спалните на хората? Няма такова нещо. Какво ви струва да пожертвате малко кръв в името на общото благо? Разбира се, Верънс ще заема малко по-ниско положение от досегашното, но да бъдем откровени — той бездруго е по-скоро чиновник, а не владетел. Освен това… нашите приятели ще установят, че умеем да се отблагодаряваме. Какъв е смисълът да упорствате?