Разбира се, като вещица тя беше добре дошла навсякъде и не беше зле да напомни и на тузарите този факт. За всеки случай. Изборът я затрудни, но тя реши да остане навън и да си хапне до насита печено месо, защото като много други възрастни дами Леля Ог поглъщаше безплатната храна подобно на бездънна яма. После можеше да се отбие вътре и да запълни останалите местенца в стомаха си с по-засукани гозби. Освен това в залата несъмнено поднасяха от онова скъпо вино с мехурчета, което Леля Ог не пропускаше да опита, особено ако е сипано в по-големичка халба. Трябваше обаче да си подложи хубавичко с еленско месо, преди да премине към разните там сандвичета. Взе си халба, затътри се до началото на опашката пред бъчвата с бира, полека избута настрана главата на мъжа, който бе решил да прекара нощ та под канелката, и напълни халбата.
Щом се обърна, видя Агнес с патравата й походка. Младата вещица май още се притесняваше да носи новата си островърха шапка пред хората.
— Здрасти, момиче — посрещна я Леля. — Опитай от печеното, бива си го.
Агнес се загледа скептично в месото, печащо се на шиша. Жителите на Ланкър се грижеха да погълнат достатъчно калории, а за витамините не им пукаше.
— Как мислиш, дали ще мога да си взема малко салата?
— Надявам се, че не — весело отвърна Леля.
— Много хора са се събрали — отбеляза Агнес.
— Всеки получи покана — напомни Леля. — Маграт постъпи много мило според мене.
Агнес се озърна.
— Само че никъде не виждам Баба.
— Сигурно е вътре и се разпорежда кой какво да свърши.
— Напоследък рядко я виждам да обикаля подхвърли Агнес. — Нещо я гнети, струва ми се.
Леля присви очи.
— Тъй ли? А мислено добави: „Момиче, много ти се изостри погледът…“
— Е, откакто научихме за раждането — Агнес махна с пухкавата си ръка към претъпканото с холестерин празненство наоколо, — тя е някак… напрегната, та чак звъни.
Леля Ог натика с палец тютюн в лулата и драсна кибритена клечка в подметката на ботуша си. — Забелязваш разни нещица, а? — подхвърли сред облаче дим. — И то честичко. Ще вземем вече да ти викаме госпожица Проницателна. — За друго не знам, но поне забелязах, че винаги се занимаваш с лулата си, когато те споходят мисли, дето не ти харесват. Мъчиш се да ги отпъдиш. Обвита в ароматен пушек, Леля Ог се замисли над факта, че Агнес чете книжки. Всички вещици, обитавали онази къща, си бяха падали по книжни-ната, водени от заблудата, че можеш да видиш света в писаното слово. Но не е така, защото гъсто отпечатаните думи премрежват погледа.
— Малко е притихнала, признавам — отвърна накрая. — Най-добре е да я оставим сама да го надмогне. — Предположих, че се муси заради жреца, който ще извърши Именуването — сподели Агнес.
— О, старият брат Пердоре е свестен тип — увери я Леля. — Дърдори на някакъв древен жаргон, не проточва службата, а накрая само му даваш шест пенса за загубеното време, наливаш го до козирката с бренди, товариш го на магарето му и той се маха.
— Какво, ти не знаеш ли?! — изненада се Агнес. — Той сега е на легло в Скунд. Паднал от магарето и си счупил едната китка и двата крака. Леля Ог извади лулата от устата си.
— Че що никой не ми е казал досега?
— Не знам, Лельо. Госпожа Тъкачева ми разказа вчера.
— Ех, тая жена! Днес сутринта се видяхме на улицата! Защо си замълча? — Леля тикна лулата между устните си, сякаш ръчкаше в ребрата всички необщителни клюкарки. — И как тъй си е счупил двата крака при падане от магарето?
— Минавал по пътечката над Скундската урва. Паднал е от двайсетина метра.
— Я гледай… Множко му е дошло.
— Затова кралят пратил вест до мисията на омнианците в Охлюън да дойде някой свещеник — завърши Агнес.
— Какво е направил?! — сепна се Леля.
Малка сива палатка беше разпъната непохватно насред полето извън града. Засилващият се вятър я караше да плющи и се мъчеше да откъсне плаката, прикрепен към триножник пред палатката: „ДОБРА НОВИНА! Ом те приветства!“ Всъщност никой не дойде на кратката уводна служба, която Могъщ Овес организира следобед, но понеже веча я бе обявил, все пак я проведе. Изпя няколко ободряващи, псалма в собствен съпровод на малкия преносим хармониум, после изнесе извънредно кратка проповед пред вятъра и небето.
В момента Негово умерено преподобие Овес се взираше в отражението си в огледалото. Честно казано, огледалата малко го смущаваха. Именно те бяха станали причина за един от безбройните разколи в Църквата. Едни твърдяха, че огледалата поощряват суетността, значи са зло. Други отвръщаха, че огледалата отразяват благото, сътворено от Ом, следователно са свещени. Овес още не бе стигнал до свое мнение по въпроса, защото по природа принадлежеше към хората, които се опитват да вникнат в доводите и на двете страни в спора. Но поне в този случай огледалото му беше полезно, за да нагласи правилно пасторскатаси якичка.