Той се огледа. Една сламка прошумоля към пода.
Пак затърка старателно.
— Хъ! Донеши това, донеши онова… и без капчица уважение…
Игор млъкна, колкото да махне друга сламка от ръкава си.
— …да не говоря пък за…
Нещо изскърца, после профуча, конят се изпра-ви на задни крака в нишата си и Игор се стовари на пода, а главата му сякаш попадна в менгеме.
— Виж сега, ако си стисна коленете — заговори го весел женски глас, — нищо чудно да ти изкарам мозъка през носа. Знам си обаче, че туй няма да го бъде, щото тука всички сме приятели, съгласен ли си?
— Шглшн.
— Е, не очаквах да отговориш по-ясно. — Леля Ог се надигна и се изтупа. — Въргаляла съм се и в по-чисто сено. Ставай, господин Игор. А ако си намислил някакъв подъл номер, мойта колежка ей там държи вила и хич не я бива в прицелването, та не се знае къде ще те намушка.
— Тя бебе ли ноши?
— Много сме съвременни — похвали се Леля. — Имаме си всички новости в занаята. А сега ще имаме и твойта карета, Игор.
— Нима? — озадачи се Маграт. — И закъде ще пътуваме?
— Гадна нощ е тая. Не ща да разкарваме детето под дъжда, а ако се навъртаме наоколо, няма да сме в безопасност. Можем да слезем в равнината преди зазоряване.
— Няма да напусна Ланкър!
— Спаси детето — назидателно изрече Леля. — Запази бъдещето. Пък и…
Тя прошепна на Маграт няколко думи, които Игор не чу.
— Не се знае — усъмни се Маграт.
— Знаеш как мисли Баба — настоя Леля. — И тя също би поискала да опазим детето — добави по-гръмко. — Затуй, господин Игор, впрягай конете.
— Да, гошподарке — смирено отвърна Игор.
— Игор, ти да не ме поднасяш?
— О, не. За мен е удоволштвие да ми заповядват с яшен, недопушкащ възражение тон — увери я той и се затътри да вземе хамутите. — Без онези глупошти „Ще бъдеш ли така добър…“ Вшеки Игор предпочита да ши знае мяштото.
— Ако ще и да е на дъното ли? — не се сдържа Маграт.
— Штарият гошподар ме биеше ш камшик вшеки ден! — гордо сподели Игор.
— Харесваше ти, така ли? — не повярва Маграт.
— Ештештвено не ми харешваше! Но така е редно. Той беше джентълмен, чиито ботуши не бях доштоен да оближа ш език…
— Но ги ближеше, нали? — позна Леля.
— Вшяка шутрин — закима Игор. — И ги лъшках до бляшък.
— Е, помогни ни да се измъкнем и ще се погрижа да те нашибат с ароматизирана връзка за обувка — обеща Леля.
— Много шъм ви благодарен, но и без това щях да напушна — осведоми я Игор, затягайки един оглавник. — Вече ми ше гади от тази пашмина. Не бива да ше държат така! Те ша шрам за швоята раша!
Леля си избърса лицето.
— Допадат ми хората, които си казват всичко, дето им е на езика… и си го изплюват.
— Ще му се довериш ли? — изуми се Маграт.
— Познавам кой какъв е — похвали се Леля. — Винаги можеш да се довериш на човек, дето цялата му глава е в шевове.
— Леле, леле, леле!
— Нема и иляда от тия!
— Дългурести свине!
Една лисица надникна предпазливо иззад дървото.
В подгизналата от дъжда гора някакъв човек се движеше бързо, макар че наглед лежеше по гръб. На главата си имаше нощна шапчица, а пискюлчето й подскачаше по тревата.
Докато лисицата осъзнае какво означава гледката, беше твърде късно. Дребна синя фигурка изскочи изпод тичащия лежешком човек, приземи се върху муцуната й и заби глава между очите й.
— Глейте, бе, потроших й чутурата!
Победоносният Нак мак Фигъл скочи на земята до свляклата се лисица, хвана опашката й с една ръка и се втурна след останалите, тържествуващо размахал юмрук.
— Юхуу! И тая вечер че кльопаме!
Бяха издърпали леглото по средата на стаичката. Агнес и Овес седяха от двете страни и се заслушваха в приглушените шумове, докато Дървеняааау хранеше птиците. Тракаха тенекии, понякога той изквичаваше, опитвайки се да махне поредната човка от носа си.
— Моля? — сепна се Агнес.
— Какво?
— Стори ми се, че прошепна нещо.
— Аз… ъ-ъ… прочетох кратка молитва — обясни Овес.
— Ще помогне ли?
— Ъ-ъ… ще помогне на мен. Пророкът Брута е казал, че Ом помага на онези, които си помагат взаимно.
— Вярно ли е?
— Честно казано, има различни тълкувания на думите му.
— И колко са?
— Около сто и шестдесет след разкола от 23 февруари, десет и половина сутринта. Тогава Новите обединени свободни поклонници на костенурката (Синод на земите в посока на Главината) се отцепиха от Новите обединени свободни поклонници на костенурката (Синод на земите в посока на Ръба). Имаше големи сътресения.
— Кръв ли се проля? — попита Агнес.
Не беше любопитна. Така се отвличаше от догадките какво ли ще се събуди пред тях след минута-две.