Пердита обаче смяташе, че всичко това е прекрасно. Агнес се питаше дали ако тялото й се превърне в кръг от розови следи по камъните долу, Пердита ще оцелее на инат.
— Всичко, което поискате — шепнеше й Влад. — Завинаги.
— Искам да сляза — съобщи Агнес. И той я пусна.
За телесата на Агнес можеше поне да се твърди, че имат подходящата форма за падане. Тя неволно се обърна с корема надолу и развята нагоре коса, после се зарея в насрещния вятър.
Странно, но ужасът избледня. Допреди малко се страхуваше, че изобщо не владее положението. Сега разперваше ръце, полата плющеше около краката й, от очите й струяха сълзи в ледения въздух, но вече виждаше бъдещето си, ако ще и краят му да наближаваше.
Защо да не падне на склон с преспи или в дълбока вода…
„Може би си струваше да опиташ — укори я Пердита. — Едва ли е чак толкова непоправим.“
— Млъкни.
„Щеше да е много приятно, ако бе загубила тази своя външност — все едно носиш дисаги под полата си…“
— Млъкни!
„И ще е по-изящно да не се блъснеш в камъните, сякаш си напълнен с вода балон…“
— Млъкни. Впрочем забелязвам езеро. И си мисля, че ще успея да пикирам към него.
„С такава скорост е същото като да паднеш на скалите.“
— Защо си толкова сигурна? Аз не съм. Тогава ти откъде знаеш?
„Всеки го знае.“ Влад се появи до Агнес, излегнат във въздуха като на диван.
— Наслаждавате ли се?
— Дотук всичко е наред — сподели тя, без да го погледне.
Усети докосването му с китката си. Нямаше никакъв натиск, но падането спря. И Агнес отново се усети лека като въздуха.
— Защо го правиш? — озъби му се. — Ако ще ме захапваш, дай да свършваме с тази работа!
— О, туй отношение аз няма да го търпя и толкоз!
— Нали точно така постъпихте с Баба? — настоя Агнес, стресната от избора му на думи.
— Да, но когато го сторим против волята на човека… е, накрая той става излишно… послушен. Нищо повече от мислеща храна. Но ако някой прегърне нощта с желание… Ах, тогава е съвсем друго, мила ми Агнес. А вие сте прекалено интересна, за да станете наша робиня.
— Я ми кажи — подхвана Агнес на минаване покрай поредния планински връх — много приятелки ли си имал?
Той вдигна рамене.
— Една-две. Момичета от селата. Прислужнички.
— И какво ги сполетя, ако позволяваш да попитам?
— Няма защо да ме изяждате с поглед. И досега им намираме работа в замъка.
Агнес се отвращаваше от него. А Пердита само го мразеше — това чувство е полярната противоположност на любовта и е не по-малко привлекателно.
„…но Леля каза, че ако всичко потръгне зле… а тогава той ще ти се довери… и те вече се разправиха с Баба…“
— Ако съм вампирка — промълви Агнес. — Няма да различавам доброто от злото.
— Не ви ли звучи малко детински? Доброто и злото просто са различни гледни точки за едно и също. Не е задължително винаги да правите каквото останалият свят иска от вас.
— Още ли си играеш с нея?
Лакримоза вървеше към тях по въздуха. Агнес видя и останалите вампири зад нея.
— Или я захапи, или я пусни — посъветва го сестра му. — Ама че е дундеста! Хайде, баща ни има нужда от теб. Онези са тръгнали към нашия замък. Не е ли голяма тъпотия?
— Лаки, това засяга само мен — предупреди я Влад.
— Да, всяко момче трябва да си има хоби, но… чак пък толкова!
Лакримоза подбели очи, обкръжени от тежък грим.
Влад се ухили на Агнес.
— Елате с нас.
„Баба те задължи да си при останалите“ — напомни Пердита.
— Да, но как ще ги открия, когато стигнем там? — замисли се на глас Агнес.
— О, ще ги намерим — обеща Влад.
— Не исках да кажа…
— Елате непременно. Нямаме намерение да тормозим вашите приятелки…
— …много — довърши Лакримоза.
— Или… да ви оставим тук? — предложи усмихнатият Влад.
Агнес огледа околността. Бяха стъпили на планински връх над облаците. Чувстваше се лека и сгрята, а това не беше нормално. Дори яхнала метлата, не постигаше подобно състояние, винаги усещаше как гравитацията я придърпва. Но докато вампирът държеше ръката й, всяка частичка от тялото й си въобразяваше, че може да се рее вечно.
А ако не тръгнеше с тях, спускането към равнината щеше да бъде или безкрайно дълго, или извънредно кратко.
Освен това щеше да намери другите две, което е непостижимо, когато умираш в някой процеп на склона.
Отгоре на всичко въпреки дългите си кучешки зъби и пошлото си влечение към жилетките, Влад наистина изглеждаше увлечен по нея. Агнес първа би признала, че дори шията й не е особено съблазнителна.