Дървеняааау донесе качулка. И докато я нагласяше върху главата на птицата, за миг му се стори, че отдолу блесна златно сияние.
Реши, че и това не му влиза в работата. Живееше си почти безгрижно в замъка от много години, защото знаеше какви са задълженията му. Изведнъж осъзна ясно, че тази птица не е негова отговорност, слава на съдбата!
Баба няколко пъти вдиша дълбоко.
— Тъй… Сега да се качим в замъка.
— Какво да търсим там? Защо? — сепна се Овес.
— Ти не знаеш ли?
— Вампирите са се махнали — осведоми я свещеникът. — Докато вие… се възстановявахте. Господин Дървен… яааау е научил. Оставили са тук войниците и… ъ-ъ, слугите си. Имаше голяма шумотевица и каретата също замина. Навсякъде са поставили стража.
— Тогаз как се е измъкнала каретата?
— Е, все пак това е каретата на вампирите и техният прислужник я е карал, но Джейсън Ог твърди, че видял и госпожа Ог вътре.
Баба се подпря на стената.
— Накъде са отпрашили?
— Бях останал с впечатлението, че можете да четете мислите им или нещо подобно.
— Младежо, сега май не мога да разчета и своите мисли.
— Вижте какво, Бабо Вихронрав, за мен е ясно, че още сте слаба поради загуба на кръв…
— Не смей да ми разправяш каква съм или не съм — скастри го Баба. — Да не си посмял! Тъй… къде ли ще ги отведе Гита Ог?
— Според мен…
— В Юбервалд — отсече тя. — Там ще са.
— Моля?! Откъде знаете?
— Ами по селата няма да са на сигурно място, в такваз нощ тя няма да тръгне с бебе към чворестите земи, а да потеглят към равнината ще е глупост, щото ще са на открито. Няма да се изненадам и ако пороят вече е отнесъл пътя.
— Но така са тръгнали право към опасността!
— Там по-опасно ли е оттука? — възрази Баба. — В Юбервалд знаят всичко за вампирите. Свикнали са с тях. Има убежища. Здраво укрепени странноприемници по целия коларски път, да речем. Леля е практична. Помислила е за туй, хващам се на бас. — Лицето й се изкриви и тя добави: — Но накрая ще се озоват в замъка на вампирите.
— О, не може да бъде!
— С кръвта си усещам — увери го Баба. — Туй й е лошото на Гита Ог. Прекалено е практична. — Тя помълча. — Спомена някакви стражи…
— Затвориха се в кулата, госпожо — съобщи нов глас.
Беше Шон Ог, другите от тълпата стояха зад него. Той ходеше малко непохватно, изпънал едната си ръка напред.
— Тъй нещата се нареждат добре — отвърна Баба.
— Но ние, госпожо, не можем да нахълтаме вътре.
— Е, и? А те могат ли да излязат?
— Е… ами не могат. Но вътре е оръжейната. Всичките ни оръжия! И ония къркат вътре!
— Ти какво стискаш?
Шон погледна предмета в ръката си.
— Туй е ланкърският армейски нож. Аз… такова, де, оставих меча си в оръжейната.
— В ножа имаш ли си инструмент за изчовъркване на войници от замъци?
— Ъ… нямам.
Баба се взря отблизо.
— Туй накъдреното какво е?
— О, това е регулиращо се устройство за победа в онтологични диспути — обясни Шон. — Кралят поиска да го сложа.
— Работи ли?
— Ами… ако човек го врътка правилно…
— А туй?
— Това е сечивото за извличане на същностната истина от всяко твърдение.
— Верънс поиска да сложиш и него, нали?
— Да, Бабо.
— И е много полезно за войника, предполагам — обади се Овес.
Озърташе се към Баба Вихронрав. Тя се преобрази, откакто другите влязоха. Преди беше прегърбена и уморена, сега стоеше високомерно излъчена, крепена от якото скеле на гордостта си.
— О, тъй си е, господине, ако отсрещният ти вика: „Ей сегинка ще ти отрежа грезд…“, езика, де — поправи се изнервеният Шон — и подобни лафове…
— И какво?
— Познаваш дали казва истината — обясни Шон.
— Имам нужда от кон — обяви Баба.
— Дъртият Слабпетел има кон за оран… — започна да изброява Шон.
— Върви бавно.
— Аз… ъ-ъ… имам муле — сподели Овес. — И кралят прояви добрината да го допусне в конюшнята си.
— Нито кон, нито магаре, а? — отбеляза Баба.
— Подхожда ти. Значи ще трябва и аз да съм доволна, че го имаш. Доведи го тука и ще отида да върна момичетата у дома.
— Какво?! Мислех, че искате да се приберете в къщата си! Отивате в Юбервалд? Сама?! Не мога да ви позволя!
— Хич не съм те питала. Сега върви да го доведеш, че иначе Ом май ще се разгневи.
— Но вие с мъка се държите на краката си!
— Стоя си права и още как! Върви по-бързичко.
Овес потърси подкрепа от струпалите се наоколо ланкърци.
— Не бихте пуснали една слаба възрастна жена да се опълчва срещу чудовища в такава бурна нощ, нали?
Те го позяпаха облещени в очакване да го сполети нещо любопитно и крайно неприятно. От края на множеството някой се провикна: