Тогава тя е била разпитвана от Жан Бопер, доктор по право. На въпроса дали е чула глас е отговорила:
„Чух три пъти, вчера и днес. Сутринта, по време на вечерната молитва и докато биеха камбаните…“
На въпроса дали гласът е бил в килията тя е отговорила, че не знае, но че е била събудена от него. Гласът не бил в килията, а в замъка.
Тя попитала гласа какво трябва да прави и гласът поискал от нея да стане от леглото и да допре една до друга дланите на ръцете си.
Тогава (Жана д’Арк) казала на епископа, който я разпитвал:
„Твърдите, че сте мой съдия. В такъв случай трябва много да внимавате какво ще направите, защото съм изпратена от Бога и вие сте в опасност. Гласът разкри пред мен неща, които трябва да кажа на краля, но не и на вас. Този глас, който чувам (отдавна), идва от Бог и аз се страхувам повече от това да се противопоставя на гласовете, отколкото да се противопоставя на вас.“
— Нали не намекваш, че…
— Че ти си превъплъщение на Жана д’Арк? Не съм си го и помислил. Тя е умряла само на деветнайсет години, а ти вече си на двайсет и пет. Тя е имала власт над френската войска, а от това, което ти ми каза, разбирам, че нямаш власт дори над собствения си живот.
Седнахме отново на стената покрай Сена.
— Вярвам в знаците — повторих аз. — Вярвам в съдбата. Вярвам, че хората всеки ден имат възможността да узнаят кое е най-доброто решение, което трябва да вземат, във всичко което правят. Вярвам че не съм усетил как в даден момент съм изгубил връзката с жената, която обичам. И сега единственото, което трябва да сторя, е да приключа с този цикъл. Ето защо искам картата, искам да отида при нея.
Когато той ме погледна, пак приличаше на изпадналия в транс младеж от сцената на ресторанта. Уплаших се да не получи отново епилептичен пристъп — посред нощ, на това почти безлюдно място.
— Видението ми даде сила. Тази сила е почти видима, осезаема. Мога да си служа с нея, но не мога да я овладея.
— Късно е за подобни разговори. Уморен съм, ти също. Бих искал да ми дадеш картата и да ми кажеш къде точно се намира.
— Гласът… ще ти дам картата утре следобед. Къде мога да ти я донеса?
Дадох му адреса си и се изненадах, че той не знае къде съм живял с Естер.
— Мислиш ли, че съм спал с жена ти?
— Никога не бих те попитал. Това не ме засяга.
— Но ме попита, когато бяхме в пицарията.
Бях забравил. Разбира се, че ме засягаше, но отговорът му вече не ме интересуваше.
Очите на Михаил се промениха. Потърсих в джоба си нещо, което да поставя в устата му в случай на пристъп: той обаче изглеждаше спокоен, успяваше да се владее.
— Точно в този момент чувам гласа. Утре ще взема картата, бележките, разписанието на полетите, ще дойда у вас. Вярвам, че тя те чака. Вярвам, че светът ще стане по-щастлив, ако двама души, само двама души станат по-щастливи. Гласът обаче ми казва, че няма да можем да се видим утре.
— Имам среща на обяд с един актьор, който пристигна от САЩ, и не мога да я отложа. Но през останалата част от деня ще те чакам.
— Гласът обаче ми казва, че няма да се видим.
— Той ти забранява да ми помогнеш да открия Естер, така ли?
— Мисля, че не. Именно гласът ме накара да дойда онази вечер на раздаването на автографи. От онзи миг нататък знаех приблизително как ще се развият събитията и точно така стана — защото бях чел Време да раздираш, време да съшиваш.
— Тогава — продължих аз, умирайки от страх да не би той да промени намерението си — нека да направим това, за което се уговорихме. След два часа следобед съм свободен.
— Но гласът казва, че още не е дошъл моментът.
— Ти ми обеща.
— Добре.
Михаил ми подаде ръка и каза, че утре ще мине през къщи към края на деня. Последните му думи тази вечер бяха:
— Гласът казва, че ще позволи това да стане, когато му дойде времето.
Докато вървях към къщи, единственият глас, който чувах, беше на Естер, която говореше за любовта. И докато си припомнях разговора, разбрах, че тя е имала предвид нашия брак.
Когато бях на петнайсет, горях от нетърпение да открия секса. Но той беше грях, беше нещо забранено. Не можех да разбера защо е грях: ти можеш ли? Можеш ли да ми кажеш защо всички религии навсякъде по света смятат секса за нещо забранено — дори и най-примитивните религии и култури?
— Караш ме да се замислям за много странни неща. Защо сексът е нещо забранено?