Когато се събудих, поисках да узная какво точно се е случило, дали жената, която бях видял да лежи до мен, бе оцеляла, какво е станало с бебето й. Мари каза, че трябва да си почивам, но д-р Луи, моят лекар и приятел, вече беше пристигнал и сметна, че няма да има никакъв проблем да ми отговори. Мен самия ме е блъснал мотоциклет, а тялото, което съм видял на асфалта, е било на момчето, което го е карало. То било откарано в същата болница и имало също толкова голям късмет като мен да се отърве само с няколко охлузвания по тялото. От полицейското разследване, направено веднага след злополуката, станало ясно, че аз съм се намирал на уличното платно по време на произшествието и съм изложил на опасност живота на мотоциклетиста.
С други думи, вината явно е била моя, но момчето решило да не подава оплакване. Мари го посетила, поговорили малко, разбрала, че е имигрант, работи нелегално и се бои да каже каквото и да било на полицията. Излязъл от болницата едно денонощие след постъпването си и тъй като по време на инцидента носел каска, това намалило значително риска от мозъчни увреждания.
— Твърдиш, че е излязъл от болницата едно денонощие след произшествието? Нима е минал повече от ден, откакто съм тук?
— Минаха три дни. След като ти направиха изследването с магнитния резонанс, лекарката ми се обади по телефона и поиска разрешение да продължи да ти дава успокоителни. Позволих й да го направи, тъй като сметнах, че си много напрегнат, изнервен и потиснат.
— И какво следва оттук нататък?
— По принцип ще останеш още два дни в болницата и три седмици с тази яка на врата: критичните четирийсет и осем часа вече изтекоха. Въпреки това някои органи в тялото ти могат да се разбунтуват и да престанат да функционират правилно, в такъв случай ще се появи проблем, който ще трябва да разрешим. Но най-добре да не мислим за това сега, а само ако наистина се случи — не си струва да страдаш предварително.
— С други думи, все още мога да умра?
— Както много добре знаеш, всички ние не само можем, но и наистина ще умрем.
— Искам да кажа: възможно ли с да умра в резултат на злополуката?
Доктор Луи помълча малко и отвърна:
— Да. Винаги съществува вероятността да се е образувал кръвен съсирек, който уредите да не са могли да локализират, той да се откъсне всеки момент и да предизвика емболия. Съществува също така и вероятността някоя клетка да е полудяла и да е станала огнище на рак.
— Не говорете такива неща, докторе — прекъсна го Мари.
— Приятели сме от пет години. Той ме пита, аз му отговарям. А сега ви моля да ме извините, но трябва да се връщам в кабинета си. Медицината не е това, което вие си мислите. Във вашия свят ако едно момче излезе, за да купи пет ябълки, но се прибере вкъщи, носейки само две, вие веднага ще заключите, че то е изяло липсващите три.
В моя свят съществуват и други възможности: то може да ги е изяло наистина, но може и да са му ги откраднали или пък парите да не са му стигнали да купи толкова ябълки, колкото е искало, или да ги е изгубило по пътя, или да е срещнало гладен човек и да е решило да раздели ябълките си с него и прочие. В моя свят всичко е възможно, всичко е относително.
— Какво знаете за епилепсията?
Мари веднага разбра, че имах предвид Михаил, и не можа да скрие от мен, че това не й харесва. Начаса заяви, че трябва да тръгва, защото бързала за снимки.
Ала д-р Луи, който си беше взел нещата и се готвеше да излезе от стаята, спря, за да отговори на въпроса ми.
— Дължи се на излишък от електрически импулси в дадена област на мозъка, което предизвиква по-леки или по-тежки конвулсии. Няма окончателно становище по въпроса, приема се, че пристъпите настъпват тогава, когато човек е под голямо напрежение. Но ти специално няма защо да се притесняваш: въпреки че болестта може да се прояви за пръв път във всяка възраст, едва ли може да бъде причинена от злополука с мотоциклет.
— А коя е причината?
— Не съм специалист, но ако искаш, мога да се информирам по този въпрос.
— Да, бих искал. Имам и още един въпрос, но недей да мислиш, че инцидентът е засегнал мозъка ми. Възможно ли е епилептици да чуват гласове и да виждат бъдещето?
— Да не би някой да ти е казал, че ще претърпиш злополука?
— Не ми каза точно това. Разбрах го едва впоследствие.
— Извинявай, но не мога да остана повече, тъкмо ще откарам Мари с колата. Колкото до епилепсията, ще се постарая да се осведомя.
През следващите два дни Мари беше далеч от мен и въпреки стреса от злополуката Захирът отново се завърна. Знаех, че ако момчето беше изпълнило обещанието си, вкъщи щеше да ме чака плик с адреса на Естер — сега обаче бях изплашен.